Цариградски договор (1913)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Цариградският договор от 16 септември 1913 г. (29 септември по нов стил) е мирен договор между Царство България и Османската империя,[1] уреждащ границата в Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война. България губи Одринско, но задържа излаза на Егейско море между Марица и Места. Отделна клауза позволява на българските бежанци да се завърнат в Източна Тракия. Тя остава неизпълнена, но въпреки това договорът води до подобряване на отношенията между двете страни, които стават съюзници през Първата световна война.[2][3]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Цариградски договор.
Quick Facts Информация, Подписване ...
Цариградски договор | |||
Границите на Балканите след Първата и Втората Балканска война, 1912 – 1913 г. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Подписване | 29 септември 1913 г. | ||
Място | Константинопол | ||
Подписан между | |||
|
Close
Териториалните клаузи на договора са допълнени с Българо-турската конвенция от 1915 г.