Хайнрих III (Свещена Римска империя)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хайнрих III ’Черния’ (на немски: Heinrich III, * 28 октоври 1017; † 5 октомври 1056 в Бодфелд, Харц) е германски крал от 1039 до смъртта си през 1056 г., а от 1046 г. император на Свещената Римска империя от Салическата династия.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих III.
Хайнрих III Heinrich III | |
римско-немски крал, крал на Италия и Бургундия, император на Свещената Римска империя | |
Роден |
28 октомври 1016 г.
|
---|---|
Починал | 5 октомври 1056 г. (39 г.)
|
Погребан | Шпайерска катедрала, Шпайер, Федерална република Германия |
Управление | |
Период | 1039 – 1056 |
Коронация | германски крал – 14 април 1028, Ахенската катедрала, Германия; император – 25 декември 1046, Базилика Свети Петър, Рим, Италия |
Предшественик | Конрад II |
Наследник | Хайнрих IV |
Герб | |
Семейство | |
Род | Салическа династия |
Баща | Конрад II |
Майка | Гизела Швабска |
Братя/сестри | Матилда от Франкония Ернст II Людолф (Фризия) Херман IV |
Съпруга | Гунхилда Датска (10 юни 1036) Агнес Поатиенска (март 1043) |
Деца | Беатрис I Аделхайд II Хайнрих IV[1] Конрад II Юдит Унгарска Матилда от Швабия |
Други роднини | Гийом VIII (брат на съпруга(та)) Вилхелм VII (брат на съпруга(та)) |
Подпис | |
Хайнрих III в Общомедия |
Още през 1028 г. в ранна възраст Хайнрих е провъзгласен за херцог на Бавария и Швабия от баща си император Конрад II[2]:с. 62 – 3. Преходът в управлението след смъртта на баща му не е много гладък, но Хайнрих следва политиката на баща си. От една страна, той засилва контрола над двете херцогства, като ги дели на по-малки части и раздава земи срещу клетва за вярност на хора извън фамилията. Това облекчава набирането на армия, но залага основата на бъдещи недоразумения, тъй като расте броят на претендентите за местната власт. Така Хайнрих разделя Лотарингия на две части: Долна и Горна Лотарингия, които дава на двама братя. Големият брат, Готфрид Брадатия, става инициатор на размирици и през годините 1052 – 1055 в западната част на Германия създава мощна опозиционна група, застрашила абсолютната власт на императора. Все пак Хайнрих III излиза победител и неговото царуване води до развитие на империята. Така централизираният му сеньоритет над херцогствата укрепва, а Шпайерската катедрала остава задълго най-голямата църква в западното християнство.
През 1046 г. Хайнрих се отправя в коронационен поход към Рим, където има по това време двама папи. Единият, Григорий VI, го посреща в Пиаченца, но Хайнрих свиква събор, който да вземе решение за бъдещето на папите. Съборът обявява двамата за антипапи и на тяхно място е издигнат германски епископ, който става папа Климент II. Именно той извършва императорската коронация. Хайнрих играе основна роля и при посочването на следващите двама папи: Дамас II и Лъв IX. Така освобождава папството от зависимостта му от римските благородници, но това води също така и до проблема с инвеститурата, при който църковната власт се противопоставя на императорската. Ранната смърт на Хайнрих III се смята за катастрофа за империята.