Антипапа
From Wikipedia, the free encyclopedia
Антипапа е термин, с който в католическата религия се означава носител на званието папа, който не е признат от цялата католическа общност. Обикновено въпросът за това кой от претендентите за папския престол е законния папа и кой антипапата, се решава след „победата“ на привържениците на единия или другия. Най-често за законен папа се смята този в Рим (или в друга официална папска столица). Относно някои претенденти спорът не е решен.
Счита се, че първият антипапа е св. Иполит (III в.), а последният – Феликс V (1440 – 1449). Наличието на двама папи е възможно при сериозен разкол в Църквата, а при най-сериозния, Великата западна схизма (1378 – 1417 г.), са трима – в Рим, Авиньон и Пиза.
Към антипапите могат да бъдат (и са) причислявани понтифи, чието управление е смятано за „мрачно и позорно“. Така например законният папа Йоан XXIII е причислен към антипапите, тъй като извършва неизброим ред престъпления на папския трон.