Унгарска аристокрация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Унгарската аристокрация се състои от привилегирована група от хора, повечето от които притежават поземлени имоти в Кралство Унгария. Първоначално са разнородна група от хора, които са описвани като благородници, но от края на 12 век само високопоставени кралски чиновници са смятани за благородници. Повечето от аристократите претендират, че са наследници на маджарски лидер от 9 век. Други са с произход от чуждестранни рицари и местни славянски князе, които са интегрирани в аристокрацията. По-малко известни аристократи са познати като крепостни рицари, също притежават земя и служат в кралската армия.
От 1170 година нататък повечето привилегировани миряни се наричат кралски слуги, за да подчертаят пряката си връзка с монарсите. Златната була от 1222 г. постановява техните свободи, особено освобождаването от данъци и ограничаването на военните им задължения. След тази година кралските слуги са свързани с аристокрацията и най-високопоставените служители са известни като барони на царството. Само тези, които притежават алоди – земи, свободни от задължения – се смятат за истински благородници, но съществуват и други привилегировани групи земевладелци.
През 80-те години на 13 век Шимон от Кеза е първият, който твърди, че благородниците притежават истинска власт в кралството. Графствата се превръщат в институции на автономия на аристокрацията и делегатите на благородниците присъстват на диетите (или парламентите). Най-богатите барони строят каменни замъци, които им позволяват да контролират огромни територии, но кралската власт е възстановена в началото на 14 век. Лайош I Велики въвежда система на ординатите и принципа на „една и съща свобода“ на всички благородници. Всъщност има юридически разграничения между истински благородници и някои други видове аристократи а най-влиятелните благородници наемат по-дребните благородници като свои familiaris (хора, които се приемат като част от семейството, но с по-висок статут от придворните). Според обичайното право само мъжете наследяват владения, но кралете могат да дадат на дъщеря си статут на син (префекция), като ѝ разрешават да наследява земите на баща си. Благородничките, които са се омъжили за обикновен гражданин, също могат да поискат наследството си – четвъртината на дъщерите (това е една четвърт от притежанията им) – в земя.
Монарсите дават наследствени титли, а най-бедните благородници губят освобождаването си от данъци от средата на 15 век, но Трипартитумът – често цитиран кодекс на обичайното право – поддържа идеята за равенството на всички благородници. В началото на модерния период Унгария е разделена на три части – Кралска Унгария, Трансилвания и Османска Унгария – поради разширяването на Османската империя през 70-те години на 16 век. Князете на Трансилвания подкрепят борбата на благородниците срещу кралството на Хабсбургите в Унгария, но пречат на трансилванските благородници да оспорят авторитета им. Превръщането в благородници на цели групи хора не е било необичайно през 17 век. След като парламента е разделен на две камари в Кралска Унгария през 1608 г., благородниците с наследствена титла стават част от Горната камара, а други благородници отиват в Долната камара.
Повечето части от средновековна Унгария са интегрирани в Хабсбургската монархия през 90-те години на 17 век. Монарсите потвърждаваат няколко пъти привилегиите на благородниците, но опитите им да укрепят кралската власт редовно ги довеждат до конфликти с благородниците, които съставлявали около четири и половина процента от обществото. Реформистките благородници настояват за премахване на привилегиите от 90-те години на 18 век, но програмата им е въведена едва по време на Унгарската революция от 1848 г. Повечето благородници губят именията си след освобождаването на своите крепостни селяни, но аристократите запазват своя отличаващ ги социален статус. Държавната администрация наема хиляди обеднели благородници в Австро-Унгария. Изтъкнати (главно еврейски) банкери и индустриалци получават благородническа титла, но социалният им статус остава по-нисък от този на традиционните аристократи. Благородническите титли са премахнати едва през 1947 г., месеци след като Унгария е провъзгласена за република.