Умберто I Савойски
крал на Италия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Умберто I Савойски (на италиански: Umberto I di Savoia), роден Хумберт Райнер Карл Виктор Емануил Йоан Мария Фердинанд Евгений Савойски (Umberto Rainerio Carlo Vittorio Emanuele Giovanni Maria Ferdinando Eugenio di Savoia; * 14 март 1844, Торинo, Сардинско кралство; † 29 юли 1900, Монца, Кралство Италия), е крал на Италия (1878 – 1900), крал на Сардиния, крал нa Кипър, Йерусалим и Армения, херцог на Савоя, принц на Кариняно, на Онеля, на Пойрино, на Трино, принц и вечен викарий на Свещената Римска империя, принц на Карманьола, на Монмелиан с Арбан и Франсан, бали на Херцогство Аоста, принц на Киери, на Дронеро, на Крешентино, на Рива ди Киери и на Бана, на Буска, на Бене и на Бра.
Умберто I Савойски Umberto I di Savoia | |
крал на Италия | |
Роден | Хумберт Райнер Карл Виктор Емануил Йоан Мария Фердинанд Евгений Савойски
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Пантеон, Рим, Италия |
Религия | Католицизъм |
Управление | |
Период | 9 януари 1878 – 29 юли 1900 |
Предшественик | Виктор Емануил II |
Наследник | Виктор Емануил III |
Други титли | Крал на Сардиния Крал нa Кипър, Йерусалим и Армения Херцог на Савоя Принц на Кариняно Принц на Онеля Принц на Пойрино Принц на Трино Принц и вечен викарий на Свещената Римска империя Принц на Карманьола Принц на Монмелиан с Арбан и Франсан бали на Херцогство Аоста Принц на Киери Принц на Дронеро Принц на Крешентино Принц на Рива ди Киери и на Бана Принц на Буска Принц на Бене Принц на Бра Херцог на Генуа Херцог на Монферат Херцог на Аоста Херцог на Шабле Херцог на Женева Херцог на Бреша Херцог на Пиаченца Херцог на Каринян Ивой Маркиз на Ивреа Маркиз на Салуцо Маркиз на Суза Маркиз на Чева Маркиз на Маро Маркиз на Ористано Маркиз на Чезана Маркиз на Савона Маркиз на Тарантез Маркиз на Боргоманеро и Куреджо Маркиз на Казеле Маркиз на Риволи Маркиз на Пианеца Маркиз на Говоне Маркиз на Салусола Маркиз на Ракониджи с Тегероне, Милябруна и Мотуроне Маркиз на Кавалермаджоре Маркиз на Марене Маркиз на Модан и на Ланлебур Маркиз на Ливорно Ферарис Маркиз на Сантия Маркиз на Алие Маркиз на Бардже Маркиз на Чентало и Демонте Маркиз на Дезана Маркиз на Геме Маркиз на Вигоне Маркиз на Вилафранка Граф на Мориен Граф на Женева Граф на Ница Граф на Танд Граф на Ромон Граф на Асти Граф на Алесандрия Граф на Гочеано Граф на Новара Граф на Тортона Граф на Бобио Граф на Соасон Граф на Френската империя Граф на Сант Антиоко Граф на Поленцо Граф на Рокабруна Граф на Тричеро Граф на Байро Граф на Одзеня Граф на Апертоле Барон на Во и на Фосини висш господар на Монако и на Мантон господар на Верчели Господар на Пинероло Господар на Ломелина и Вале Сезия Благородник и венециански патриций Патриций на Ферара Хранител на Светата плащеница Генерален командир на Армейските сили Регент на Колония Еритрея Регент на Колония Сомалия. |
Герб | |
Семейство | |
Род | Савойска династия: Савоя-Каринян |
Баща | Виктор Емануил II Савойски |
Майка | Мария Аделхайд Австрийска |
Братя/сестри | Мария Клотилда Амадей I Отон Евгений Мария Пия Карл Алберт Виктор Емануил Виктор Емануил Леополд |
Съпруга | Маргарита Савойска |
Партньор | Еуджения Атендоло Болонини Лита |
Деца | Виктор Емануил III Алфонсо |
Подпис | |
Умберто I Савойски в Общомедия |
Той също така е херцог на Генуа, на Монферат, на Аоста, на Шабле, на Женева, на Бреша, на Пиаченца, на Каринян Ивой, маркиз на Ивреа, на Салуцо, на Суза, на Чева, на Маро, на Ористано, на Чезана, на Савона, на Тарантез, на Боргоманеро и Куреджо, на Казеле, на Риволи, на Пианеца, на Говоне, на Салусола, на Ракониджи с Тегероне, Милябруна и Мотуроне, на Кавалермаджоре, на Марене, на Модан и на Ланлебур, на Ливорно Ферарис, на Сантия, на Алие, на Бардже, на Чентало и Демонте, на Дезана, на Геме, на Вигоне, на Вилафранка, граф на Мориен, на Женева, на Ница, на Танд, на Ромон, на Асти, на Алесандрия, на Гочеано, на Новара, на Тортона, на Бобио, на Соасон, на Френската империя, на Сант Антиоко, на Поленцо, на Рокабруна, на Тричеро, на Байро, на Одзеня, на Апертоле, барон на Во и на Фосини, висш господар на Монако и на Мантон, господар на Верчели, на Пинероло, на Ломелина и Вале Сезия, благородник и венециански патриций, патриций на Ферара, пазител на Светата плащеница, генерален командир на Армейските сили, регент на Колония Еритрея и регент на Колония Сомалия.
Управлението му е белязано от различни събития, които създават противоположни мнения и чувства. От една страна е запомнен положително от някои с поведението си, демонстрирано пред бедствия като епидемията от холера в Неапол през 1884 г., като лично дава всичко от себе си за спасяването (затова той е наречен „Добрият крал“), както и за обнародването на т. нар. Кодекс на Дзанардели, който води до някои нововъведения в наказателния кодекс, като например премахването на смъртното наказание. От друга страна на него силно се противопоставят заради твърдия му консерватизъм и авторитарни тенденции (които се влошават през последните години от управлението му), косвеното му участие в скандала с Банка Романа,[1] одобрението му на потушаването на народните въстания на 1898 г. и заслугата, предоставена на генерал Фиоренцо Бава Бекарис за масовото убийство при потушаване на демонстрациите през май същата година в Милано. Тези му действия и политическо поведение му костват повече от три опита за покушение за 22 години,[2] до фаталното в Монца на 29 юли 1900 г. от анархиста Гаетано Бреши. Точно от анархистите Умберто I получава прозвището „Картечния крал“.[3]
Той е и получател на едно от лудите писма на Фридрих Ницше. Едноименният артистичен и архитектурен стил носи името си от Умберто I.