Сиджизмондо Пандолфо Малатеста
господар на Римини и на Фано / From Wikipedia, the free encyclopedia
Сиджизмòндо Пандòлфо Малатèста, нар. Вълкът от Римини (на италиански: Sigismondo Pandolfo Malatesta, il lupo di Rimini, * 19 юни 1417 в Бреша; † 9 октомври 1468 в Римини) от рода Малатеста е италиански кондотиер, господар на Римини и на Фано (1432 – 1468).
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Сиджизмондо Малатеста.
Сиджизмондо Пандолфо Малатеста | |
I. Господар на Римини II. Господар на Фано | |
Управление | I. и II. 1432 – 1468 |
---|---|
Наследил | I. и II. Галеото Роберто Малатеста |
Наследник | I. Роберто Малатеста II. няма |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | 7 октомври 1468 г. (51 г.)
|
Погребан в | Храм Малатеста (Римини) |
Семейство | |
Династия | Малатеста |
Баща | Пандолфо III Малатеста |
Майка | Антония да Бариняно |
Бракове | Джинерва д'Есте Полисена Сфорца Изота дели Ати |
Потомци | Галеото Роберто Новело Галеото Джована Джовани Маргерита Антония Извънбрачни: Роберто Новело Салустио Лукреция Пандолфо Валерио Галеото Джовани Алесандра Умилия Контесина Елизабета |
Герб | |
Сиджизмондо Пандолфо Малатеста в Общомедия |
Той е голям меценат на изкуствата, довеждайки в Римини – столицата на своята държава, значителна група художници и писатели сред най-авторитетните на полуострова. Винаги нуждаещ се от средства, за да финансира грандиозните си проекти, той понякога е безскрупулен по време на война, дори е готов да смени страната в полза на онзи, от който има най-голяма изгода. В дългосрочен план това му печели за врагове някои от големите личности на времето, които постепенно го изолират и се опитват по всякакъв начин да го огънат.
Към това е добавено изтощителното и почти постоянно състояние на война с неговия съсед и съперник Федерико да Монтефелтро, който от Урбино управлява желания град Пезаро, с който Малатеста може да обедини своите територии Романя и Марке. Въпреки многобройните опити за завладяване на близкия град този проект така и не се осъществява. В крайна сметка, изключен от мира от Лоди (9 април 1454) и отлъчен от папа Пий II, той е маргинализиран и атакуван от много страни, губейки голяма част от териториите си и завършвайки последните си дни сред незавършени проекти. Езра Паунд го нарича „най-големият губещ в историята".