Кондотиер
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кондотиери (на латински: condotta – договор за наемане на военна служба) се наричат ръководителите на военни отряди в Италия през XIV—XVI в., които са на служба към градовете и се състоят основно от чужденци. Всеки отряд е сформиран около кондотиера – той го създава и разпуска по своя преценка, сключва договори (кондоти) за водене на военни операции. За осъществяването на последните кондотиерът получава пари – soldo (на италиански и на латински: solidus – букв. „твърд, стабилен“) – монета с различна стойност през различните епохи, от името на която произлизат и италианската дума soldato, руската солдат, английската soldier и немската Soldat), за да се разплаща с наемниците. Случва се кондотиерите да завземат властта в града, към който са наети.