Разпространение на будизма по пътя на коприната
From Wikipedia, the free encyclopedia
Навлизането на будизма в Хански Китай по пътя на коприната започва през първи или втори век от новата ера[4][5]. Първите документирани опити на будистки монаси (всичките некитайци) са от втори век н.е., вероятно като резултат от разширяването на Кушанската империя в китайска територия в областта на Таримския басейн [6] Прекият контакт между централноазиатския и китайския будизъм продължава от трети до седм век през периода на династията Тан. От четвърти век и нататък след поклонническите пътувания на (395 – 414) и по-късно Сюан Цзян (629 – 644) китайските поклонници започват да пътуват до северна Индия, техен източник на будистки учения заради достъпа до оригинални писания.
По-голямата част от земите, през които преминава пътя свързващ Северна Индия и Китай по това време са под властта на будистката Кушанска империя, а по-късно на ефталитите, вижте също Гандхара.
По-късно, през седми век до Китай достига от Индия тантричния будизъм или Ваджраяна. По същия начин през осми век е и установяванто на тибетския будизъм като част от Ваджраяна. По това време обаче ролята на пътя на коприната като мост за преноса на будизма започва да намалява докато ислямът завладява Трансоксиана и в резултат се появява Уйгурския хаганат през 40-те години на осми век.[7] По това време будизмът в Индия е в упадък поради ислямската инвазия в индийския субконтинент от една страна и поради възраждането на пураничния индуизъм от друга страна. В същото време през девети век в епохата Тан китайският будизъм е подложен на преследване, но не преди на свой ред да даде началото будистки традиции в Корея и Япония.