Тан
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тан (на китайски 唐朝) е династия императори, управлявала Китай между 618 и 907. Тя е предшествана от династията Суй и е последвана от Периода на Петте династии и десетте царства. Управлението на династията е прекъснато за кратко (690 – 705) от това на императрица У Дзътиен от втората династия Джоу.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тан.
Тан 唐 | |
— империя — | |
618 – 907 | |
Територи на империята Тан около 663 година | |
Континент | |
---|---|
Столица | Чанан (618 – 904) Луоян (904 – 907) |
Официален език | Китайски |
Форма на управление | Монархия |
Император | |
618 – 626 | Тан Гаодзу |
650 – 683 | Тан Гаодзун |
904 – 907 | Тан Ай |
и други | |
Площ | |
Общо (715 г.) | 5 400 000 km² |
Население | |
По оценка от | до 80 000 000 |
Валута | Уън |
| |
Днес част от | Виетнам Казахстан Киргизстан Китай Лаос Монголия Северна Корея |
Тан в Общомедия |
Династията Тан, с нейната столица Чанан, най-големия град в света по онова време, се смята от историците за върхов период на китайската цивилизация, наред с династията Хан. Територията на Китай, придобита след военните начинания на първите владетели, е по-голяма, отколкото при Хан. Контактите с Индия и Близкия изток стимулират креативността в много области. Будизмът, възникнал в Индия по времето на Конфуций, продължава да процъфтява при династията Тан и е възприет от императорското семейство, превръщайки се в неразделна част от китайската култура.
Периодът Тан е златен век на китайската литература и изкуство. Държавната бюрокрация, поддържана от широка прослойка конфуциански учени, избирани чрез сложна система на изпити, се разраства значително при управлението на Тан, които се опитват по този начин да намалят влиянието на аристократичните родове и военачалниците. От времето на Тан до края на династията Цин през 1911 бюрокрацията е ключов елемент в китайската държавна система.