Разграбване на Рим (1527)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Разграбването на Рим (на италиански: Il Sacco di Roma) е инцидент от 6 май 1527 г., по време на Войната на Лигата от Коняк, при който испански, немски и италиански военни части на император Карл V, под командването на конетабъла Шарл дьо Бурбон, разграбват столицата на Папската държава Рим. 45 хиляди жители на града загиват или са изселени, а самият папа Климент VII е обсаден в Сант Анжело.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Разграбване на Рим.
Разграбване на Рим | |||
Война на Лигата от Коняк | |||
Картина на Йохан Лингелбах от XVII век | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 6 май 1527 г. | ||
Място | Рим, Папска държава | ||
Резултат | Решаваща пирова победа за Империята | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
41.833333, 12.5 | |||
Разграбване на Рим в Общомедия |
Имперските войски на заплата при император Карл V са съставени главно от около 14 хил. германски ландскнехти (наемни пехотни войници), както и от 6000 испански войници и неизвестен брой италиански банди.[1]
Първоначална формация от имперски войски, съставена главно от испанци, дебаркира в Генуа под ръководството на Шарл III дьо Бурбон и е ангажирана през втората половина на 1526 г. в Паданската низина срещу Лигата от Коняк. Поради това императорът изпраща ландскнехтите, водени от Георг фон Фрундсберг от Тирол, за да я подсили, но на тях първоначално се противопоставя ефективно известният кондотиер Джовани дале Банде Нере. Когато Джовани умира и Милано е превзет, испанците и ландскнехтите се срещат в Пиаченца през февруари 1527 г.
Венецианските владения на изток са защитени от Франческо Мария I дела Ровере, херцог на Урбино, който прави малко, за да предотврати имперските действия в земите на Миланското херцогство. Ландскнехти и испанци, зле настроени един към друг, решават да се придвижат заедно на юг, за да търсят плячка, под частичното командване на Шарл III дьо Бурбон, който може да разчита само на личен престиж, предвид факта че войските не са виждали заплата от месеци, докато Фрундсберг, стар и болен, остава във Ферара.
Гладни и жадни за плячка, те изоставят малката си артилерия. Заобикалят Флоренция, считана за трудна цел, тъй като е добре защитена, и с форсирани маршове и водени от глад се насочват към Рим. Градът на практика е лишен от защита, тъй като папа Климент VII разпуска войските, за да спести пари, убеден, че може да преговаря с Карл V, за да смени отново страната. В този момент имперците, извън контрол поради неплащания, действат по собствена инициатива и атакуват града, надхвърляйки намеренията на самия Карл V, който иска да се ограничи до заплаха със сила, за да принуди Климент VII да се споразумее.
Разграбването на Рим има трагичен ефект както по отношение на щетите върху хората, така и върху художественото наследство. Около 20 хил. граждани са убити, 10 хил. бягат, а 30 хил. умират от чумата, донесена от ландскнехтите. Климент VII, който намира убежище в замъка Сант Анжело, докато по-голямата част от швейцарската гвардия е избита, трябва да плати 400 хил. дуката, за да бъде освободен. Ландскнехтите, предимно протестанти, са оживени и от антипапски плам и са отговорни за най-голямата жестокост към религиозните лица (мъже и жени) и за щетите на местата за поклонение.
Събитието бележи важен момент в дългите войни за господство в Европа между Свещената Римска империя и Кралство Франция, съюзено с Папската държава. Опустошението и окупацията на град Рим сякаш символично потвърждават упадъка на Италия под влиянието на чуждите армии и унижението на Католическата църква, която също се е ангажирала да противодейства на Лутеранското реформаторско движение, развило се в Германия. Карл V отрича да носи отговорност за инцидента и в този смисъл е оправдаван от Климент VII, когато двамата се споразумяват, докато омразата между католици и лутерани нараства още повече.