Неаполитанско кралство
стара италианска държава / From Wikipedia, the free encyclopedia
Неапололитанско кралство (Неаполско кралство, Кралство Неапол, на италиански: Regno di Napoli, на средновековен латинскиː Regnum Neapolitanum[1], на испански: Reino de Nápoles) е името, с което старата италианска държава, съществувала от XIV до XIX век и обхващаща цяла Южна Италия (с изключение на Сицилия), е известна в съвременната историография.[2]
Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 57 минути. |
Неаполитанско кралство Regnum Siciliae citra Pharum | |
— Абсолютна монархия — | |
1282 или 31 август 1302 – 12 декември 1816 | |
Девиз: Noxias herbas | |
местонахождение на тогавашната държава (в тъмножълто) | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Неапол |
Официален език | италиански неаполитански латински |
Неофициален език | средни и крайни южни-италиански диалекти; малцинства с гръцки, латински, окситански, албърешки, франко-провансалски и хърватско-молизански |
Религия | Католицизъм |
Форма на управление | Абсолютна монархия |
Династия | Капетинги (клоновеː Сицилиански Анжуйци, Анжу-Драч и Валоа-Анжу) Трастамара на Арагон и Сицилия (клон Неаполитански Трастамара на Арагон) Капетинги (клонове Валоа и Валоа-Орлеан) Хабсбурги (клонове Австрийски Хабсбурги и Испански Хабсбурги) Бурбони ̈(клонове Испански Бурбони и Неаполитански Бурбони) Бонапарт |
Крал на Неапол | |
1282 – 1285 | Шарл I Анжуйски |
1815 – 1816 | Фердинанд IV |
История | Средновековие и Наполеонови войни |
Сицилианска вечерня | 30 март 1282 г. |
Договор от Калтабелота | 31 август 1302 г. |
Договор от Ращат | 7 март 1714 г. |
Битка при Кампо Тенезе | 10 март 1806 г. |
Битка при Толентино | 2 май 1815 г. |
Кралство на Двете Сицилии – основаване | 8 декември 1816 г. |
Площ | |
Общо (19. век) | 85 000 km2 |
Население | |
По оценка от | 19. век |
Преброяване | 5 млн. |
Валута | тарѝ, торнезе, грано, карлино, дукат, лира на Двете Сицилии, пиастър, кавало |
| |
Днес част от | Италия |
Неаполитанско кралство в Общомедия |
Официалното му име е Regnum Siciliae citra Pharum,[3] чието значение е „Кралство Сицилия отсам Фара“ във връзка с Месинския фар, в контраст на Regnum Siciliae ultra Pharum, т.е. „Кралство Сицилия отвъд Фара“, което се простира върху целия остров Сицилия.
В Норманската епоха (XI-XII век) цялото Кралство Сицилия се разделя на две макрообласти: първата включва островните територии на бившото Графство Сицилия, а втората – полуостровните територии, до голяма степен съставени от Херцогство Апулия и Калабрия и Княжество Капуа,[4] обединени с норманските в гореспоменатото кралство. Тази последна държава е създадена през 1130 г., когато антипапа Анаклет II дава на Роже II Отвилски титлата „Крал на Сицилия“ (на лат. Rex Siciliae) – титла, потвърдена му през 1139 г. от папа Инокентий II. По този начин новата държава е разположена върху всички територии на Южна Италия, утвърждавайки се като най-голямата от старите италиански държави.[N 1] Нейната регулаторна структура е окончателно формализирана след Арианските асизи от 1140-1142 г.
Неразделна част от Кралство Сицилия по време на норманската и швабската епоха, Кралство Неапол става самостоятелна единица през 1282 г. с Шарл I Анжуйски, когато след въстанието на Сицилия срещу Анжуйците (въстанието на Сицилианската вечерня) островът преминава към Арагонците, нарушавайки единството между Сицилия и Южна Италия.[5]
Впоследствие, с подписването на мира от Калтабелота на 31 август 1302 г. следва официалното разделяне на кралството на две:
- Regnum Siciliae citra Pharum – Кралство Сицилия отсам Фара, известно в историографията като Кралство Неапол
- Regnum Siciliae ultra Pharum – Кралство Сицилия отвъд Фара, известно за кратък период от време също като Кралство Тринакрия, и известно в историографията като Кралство Сицилия
Следователно Мирният договор от Калтабелота би могъл да се счита за конвенционалният основополагащ акт на политическото образувание, известно днес като Кралство Неапол.[6]
Кралството, като суверенна държава, има голям интелектуален, икономически и граждански разцвет, както при Анжуйската династия (1282-1442), така и след арагонското завладяване на неаполитанския трон от Алфонсо I (1442-1458), и при управлението на Трастамара – кадетска линия на Арагонската династия (1458-1501). По това време столицата Неапол се слави с блясъка на своя двор и покровителството на своите владетели. През 1504 г. обединена Испания побеждава Кралство Франция в контекста на Италианските войни и Кралство Неапол след това е в лична уния с Испанската монархия заедно с тази на Сицилия до 1713 г. (де факто до 1707 г.): и двете се управляват като две отделни вицекралства, но с формулировката ultra et citra Pharum и с произтичащото от това историографско и териториално разграничение между Кралство Неапол и Кралство Сицилия.
След Утрехтския мирен договор Неаполитанското кралство се управлява за кратък период (1713-1734) от Хабсбургската монархия на Австрия. Въпреки че двете кралства, отново обединени, получават независимост с Карлос III де Бурбон още през 1735 г., окончателното правно обединение на двете кралства става едва през декември 1816 г., с основаването на суверенната държава Кралство на двете Сицилии.
Територията на Кралство Неапол първоначално съответства на сбора от териториите на днешните италиански региони Абруцо, Молизе, Кампания, Пулия, Базиликата и Калабрия, включително някои области от днешния Южен и Източен Лацио, принадлежащ на Кампания до 1927 г., тоест на древната провинция Тера ди Лаворо (област Гаета и област Сора) и на Абруцо.