Магнитохидродинамика
From Wikipedia, the free encyclopedia
Магнитохидродинамиката (МХД) (магнитофлуиддинамика или хидромагнетика), е академична дисциплина, която изучава динамиката на електропроводими флуиди. Примери за такива флуиди включват плазма, течни метали и солена вода. Думата магнитохидродинамика се получава от магнито- означаваща магнитно поле, хидро- означаваща флуид, и динамика означаваща движение. Предметът МХД е основан от Ханес Алфвен, за което последния получава Нобелова награда за физика през 1970.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Уравненията, описващи МХД, са комбинация от уравненията на Навие-Стокс за хидродинамиката и уравненията на Максуел за електромагнетизма. Тези диференциални уравнения трябва да се решат едновременно. Това е твърде сложна задача, която има точно решение само в определени прости случаи. За решаване на реални задачи се използват числени методи, нерядко с помощта на суперкомпютри. Тъй като МХД е теория за флуидите, тя не засяга кинетични явления, например такива, за които съществуването на дискретни частици или на нетоплинни разпределения на скоростите им е важно.