Констанций II
From Wikipedia, the free encyclopedia
Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337 – 361 година.
Констанций II | |
61-ви император на Римската империя | |
Монетно изображение на Констанций II | |
Управление | 324 – 337 (като Цезар) 337 – 361 (като Август) |
---|---|
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Семейство | |
Династия | Константинова династия |
Баща | Константин Велики |
Майка | Фауста |
Бракове | ? неизв. Евсевия Фаустина |
Потомци | Констанция |
Констанций II в Общомедия |
Той е вторият син на Константин I Велики и Фауста. Баща му го издига за цезар на 13 ноември 324 г. в Никомедия. Констанций администрира Галия и през 332 г. е изпратен заедно с по-големия си брат Константин II за да воюва срещу готите по Дунавската граница. Вероятно е женен за първи път през 336 г. за дъщеря на чичо си Юлий Констанций.
Верен продължител на политиката установена от баща му, отдаден твърдо на задачата да запази целостта на империята и собствената си власт, въпреки всички заплахи, Констанций II води трудни войни с променлив успех през цялото си управление. Своите най-значими победи той постига не срещу външните врагове, а срещу узурпаторите и вътрешните противници, което го превръща в една доста безславна личност за неговите съвременници.
Античните историци (най-вече Амиан Марцелин) представят образа на Констанций II в смесена светлина, като посредствен и умствено ограничен параноик, подведен от приближените си, макар нелишен от самообладание и морал, без склонност към жестокости, но принуден от страх да нарежда безпощадни екзекуции. По-късните историци обикновено считат Констанций II за типичен късноримски автократ, губещ се в сянката на Константин Велики, с качества и характер далеч по-незабележителни от тези на Юлиан Апостат.