Константин I
From Wikipedia, the free encyclopedia
Флавий Валерий Аврелий Константин[2] (на латински: Flavius Valerius Aurelius Constantinus), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император.
Константин I | |
57-и император на Римската империя | |
Главата от колосалната статуя на Константин в Капитолийските музеи | |
Управление | 306 – 312 (провъзгласен за август на Запада, официално назначен за цезар от Галерий заедно със Север като август, по споразумение с Максимиан, отказва понижаването в цезар през 309); 312 – 324 (неоспорим август на Запада); 324 – 22 май 337 (император на цялата империя) |
---|---|
Наследил | Констанций Хлор |
Наследник | Константин II, Констанций II и Констант |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Погребан в | Константинопол |
Пълно име | Флавий Валерий Аврелий Константин |
Семейство | |
Династия | Константинова |
Баща | Констанций Хлор |
Майка | Елена |
Бракове | Минервина, починала или разведена преди 307 Фауста |
Константин I в Общомедия |
Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.
През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις – Градът на Константин) и след смъртта на Константин през 337 г. остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.