Изследване на Космоса
From Wikipedia, the free encyclopedia
Изследването на Космоса представлява откриването и изследването на небесните структури в космическото пространство чрез развиваща се и нарастваща космическа технология. Докато изучаването на пространството се извършва предимно от астрономи с телескопи, физическото изследване на пространството се извършва както от безпилотни космически сонди, така и от пилотирани космически полети.
Докато наблюдението на обекти в космоса, известно като астрономия, предшества надеждната писана история, именно развитието на големи и сравнително ефективни ракети през средата на ХХ век позволява изследването на физическото пространство да стане реалност. Общите причини за изследване на пространството включват напредък в научните изследвания, национален престиж, обединяване на различни нации, гарантиране на бъдещото оцеляване на човечеството и развитие на военни и стратегически предимства[1].
Изследванията на космоса често се използват като заместваща конкуренция на геополитически съперничества като Студената война. Ранната ера на изследване на космоса се ръководи от космическа надпревара между Съветския съюз и САЩ. Пускането в експлоатация на първия изкуствен обект, който обикаля Земята, Спутник-1, на 4 октомври 1957 г. и първото прилуняване от американската мисия Аполо 11 на 20 юли 1969 г. често се приемат като ориентири за този първоначален период. Съветскатата космическа програма постига много успехи в първите етапи, включително първото живо същество в орбита през 1957 г., първият човек в Космоса (Юрий Гагарин на борда на Восток 1) през 1961 г., първото излизане в открития космос (от Алексей Леонов) на 18 март 1965 г. първото автоматично кацане на друго небесно тяло през 1966 г. и стартирането на първата космическа станция (Салют-1) през 1971 г. След първите 20 години на проучване фокусът се измества от еднократни полети до възобновяем хардуер, като програмата за космически совалки, и от конкуренция към сътрудничество, както с Международната космическа станция.
През 2000-те години Китайската народна република инициира успешна програма за космически полети, а Европейският съюз, Япония и Индия планират бъдещи космически мисии. Китай, Русия, Япония и Индия се застъпват за човешки полети на Луната през 21 век, докато Европейският съюз се застъпва за пилотирани полети както до Луната, така и до Марс през 20-и и 21 век.