Битка при Скопие
From Wikipedia, the free encyclopedia
Битката при Скопие през 1003 г.[1] (или през 1004 г. според друго тълкуване на историческите извори[2]) е една от битките между българския цар Самуил и византийския император Василий II в дългогодишната борба помежду им.
Битката при Скопие | |||
Българо-византийски войни | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | есента на 1003 или 1004 | ||
Място | Скопие, днешна Северна Македония | ||
Резултат | победа на византийците | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
42, 21.4333 |
След продължителна обсада на Видин, завършила с превземането на града, Василий II повежда армията си на юг по поречието на Морава и достига околностите на Скопие, където станува българската войска начело със Самуил. Река Вардар отделя двете войски, докато императорът намира брод и напада българите. Войската на Самуил се спасява с бягство, оставяйки лагера си в ръцете на византийците.[3] Град Скопие също е превзет от византийците, но само временно[4].[5] След победата си Василий II потегля към Средец, но при Перник е отблъснат с тежки загуби от българския войвода Кракра и се оттегля във владенията си във Филипопол.[6]
Въз основа на разказа на византийския летописец Йоан Скилица някои историци смятат, че след битката при Скопие синът на цар Петър, Роман, който управлява Скопие, се предава на византийците.[7] Други приемат, че Роман умира във византийски плен още през 997 г., както твърди арабският автор Яхъя Антиохийски.[8]
Отделна хипотеза сочи, че в завладяването на Скопие през 1003 г. участва унгарският крал Стефан I като съюзник на византийците[9].[10] Това твърдение не се възприема във всички исторически изследвания, поради липсата на категорични сведения в първоизточниците.[11]