Унгарски език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Унгарският език е угро-фински език, нямащ нищо общо с останалите езици от Централна Европа. Като един от малкото съвременни европейски езици, които не принадлежат на индоевропейското езиково семейство, той винаги е представлявал голям интерес за езиковедите. Употребява се в Унгария и от унгарските малцинства в седем съседни държави. Самоназванието на езика е magyar [ˈmɒɟɒr̪].
Унгарски език magyar nyelv | |
/ˈmɒɟɒr ˈɲɛlv/ | |
Страна | Унгария, Румъния, Словакия, Украйна, Сърбия, Хърватия, Австрия и Словения |
---|---|
Регион | Източна Европа |
Говорещи | 14 500 000 |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Уралски Угро-фински Угърски Унгарски Унгарски | |
Официално положение | |
Официален в | Унгария Европейски съюз |
Малцинствен в | Румъния Сърбия Хърватия Словакия Словения Австрия Украйна |
Регулатор | Изследователски институт по лингвистика |
Кодове | |
ISO 639-1 | hu |
ISO 639-2 | hun |
ISO 639-3 | hun |
Карта на разпространение на езика | |
Унгарски език в Общомедия |
Унгарски език говорят около 14,5 милиона души по света, като 10 милиона от тях живеят в днешна Унгария. Около три милиона живеят в области, отстъпени от Унгария след Първата световна война; най-голямата група измежду тях живее в Румъния, където има приблизително 1,4 милиона унгарци, особено в Трансилвания (Erdély), включително окръзите Харгита (Hargita), Муреш (Maros) и Ковасна (Kovászna). Останалите малцинства, говорещи унгарски, се намират в Словакия, Украйна, Сърбия, Хърватия, Австрия и Словения, а също така има и около един милион души, разпръснати из други части на света.