Тимур
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тимур (от чагатайски: Temür през персийско-арабската форма تیمور – Teymūr, означаващо желязо; 8 април 1336 – между 17 и 19 февруари 1405), известен още като Тамерлан или Тимур Ланг (Тимур Куция, тъй като има дефект на лявото стъпало), е владетел в Източна, Южна и Централна Азия през XIV в., основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, както и прапрадядо на Бабур, основателя на Моголската империя, просъществувала до 1857 година в Индия. Има значителна роля в историята на Средна, Южна и Западна Азия, както и на Кавказ, Поволжието и Русия.
- Тамерлан пренасочва насам. За други значения вижте Тамерлан (пояснение).
Тимур | |
тюркско-монголски военачалник емир на Тимуридската империя | |
Портрет на Тимур от 15 век | |
Управление | 1370 – 1405 |
---|---|
Коронация | 1370, Балх |
Наследил | Амир Хусайн |
Наследник | Халил Султан |
Лични данни | |
Роден |
Ходжа-Илгар, близо до Кеш, дн. Узбекистан |
Починал | 18 февруари 1405 г.
|
Погребан в | Гур-Амир, Самарканд |
Семейство | |
Династия | Тимуридска династия |
Баща | Мохамед Тарагхай |
Майка | Текина Мохбегрим |
Тимур в Общомедия |
Тимур е роден в тюрцизираната етническа група барласи, част от владеещите Централна Азия по това време потомци на монголите. Той е изключително противоречива и полемична личност в своето време и остава такава и до днес. Например в Енциклопедия Британика Тимур е считан за тюркски завоевател,[1] докато в индийската историография на Тимур се набляга повече като на водач на тюрките-чагатаи.[2] Стреми се да възстанови Монголската империя, но най-голямата му победа е срещу ислямизираната Златна орда. Чувства се много по-уютно в градска среда, отколкото в степите. Тимур се облича като ислямски воин (гази), но въпреки това войните, които води, имат значителен негативен ефект върху мюсюлмански държави като Османската империя. Освен това той е и известен като покровител на изкуствата, въпреки че неговите войни често водят до големи разрушения.
По време на плячкосването на новозавладения град Халеб Тимур казва на градския кадия (съдия):
„ | Аз не съм човек, жаден за кръв; и Господ ми е свидетел, че във всичките ми войни аз никога не съм бил агресорът и че моите врагове винаги са били сътворителите на своето падение. | “ |