Таласократия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Таласократията (от на гръцки: θάλασσα, „море“ и на гръцки: κράτος, „власт“; в буквален превод на български: власт над морето) е един от двата подтипа (другият е телурократията) исторически наложили се държавотворчески концепции, който се основава на разбирането, че владението и контрола над морето, респективно океана, е решаващо за геополитическото превъзходство.
Таласократията е теоретична конструкта като устройствен подтип държавност, която възниква първо при формирането на древните минойска и финикийска цивилизация. При нея, целия икономически, политически и културен живот е подчинен на разбирането, че поради липсата на достатъчно земя или по друга причина свързана определено с географското местоположение на и при възникването на идеята, изграждането на държавността (следвайки естествения ход на развитието или системното надграждане) следва да е насочено към „овладяването на морето“. В този смисъл антипод на теласократията е телурократията, макар че на практика в чист вид двата модела да са невъзможни за реализация.