Спиро Агню
From Wikipedia, the free encyclopedia
Спиро Теодор Агню (на английски: Spiro Agnew; 9 ноември 1918 г. – 17 септември 1996 г.) е 39-ият вицепрезидент на Съединените американски щати от 1969 г. до оставката му през 1973 г. Той е вторият вицепрезидент, който подава оставка, след Джон К. Калхун през 1832 г. За разлика от Калхун обаче, той подава оставка в резултат на скандал.
Спиро Агню Spiro Agnew | |
Официален портрет, 1972 г. | |
39-и вицепрезидент на САЩ | |
Мандат | 20 януари 1969 – 10 октомври 1973 г. |
---|---|
Президент | |
1969 – 1974 | Ричард Никсън |
Предшественик | Хюбърт Хъмфри |
Наследник | Джералд Форд |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | 17 септември 1996 г. (77 г.) Берлин, Мериленд САЩ |
Погребан | Мемориални градини на долината Дюлейни, Тимониум, Мериленд, САЩ |
Религия | протестантство (преди източно Православие) |
Съпруга | Джудит Агню (1942 – 1996; до смъртта му) |
Деца | 4 |
Полит. партия | Републиканска партия |
Образование | Университет „Джонс Хопкинс“ |
Подпис | |
Военна служба | |
Години | 1941 – 1945 |
Преданост | САЩ |
Род войски | Армия на САЩ |
Военно звание | капитан |
Командвания | обслужваща рота, 54-ти бронетанков пехотен батальон, 10-та бронетанкова дивизия |
Войни/Битки | Арденска офанзива Нахлуване на западните съюзници в Германия |
Отличия | „Бронзова звезда“ |
Спиро Агню в Общомедия |
Агню е роден в Балтимор в семейство на американка и гръцки имигрант. Посещава университета „Джон Хопкинс“, завършва Юридическия факултет на Балтиморския университет и влиза в армията на Съединените щати през 1941 г. Агню служи като офицер по време на Втората световна война, печелейки Бронзова звезда. През 1951 г. е призован на служба по време на Корейската война. През 1966 г. Aгню е избран за губернатор на Мериленд, побеждавайки противника си от страна на демократите Джордж П. Махони и независимия кандидат Хайман А. Пресман.
На Републиканската национална конвенция през 1968 г., Агню, от когото е поискано да номинира името на Ричард Никсън в номинацията, е избран за партньор на Никсън. Центристката репутация на Агню събужда интереса на Никсън. Позицията за обществения ред, която взима след гражданските бунтове през същата година, въвлича помощници като Пат Бюканън. По време на кампанията Агню прави ред гафове, но неговата реторика се харесва на много републиканци и той вероятно допринася за преднината в няколко ключови щата. Никсън и Агню побеждават сегашния демократичен вицепрезидент Хюбърт Хъмфри и неговия съотборник, сенатор Едмънд Мъски от Мейн. Като вицепрезидент, Агню често е призоваван да атакува враговете на администрацията. В годините на вицепрезидентството си, Агню се премества към десницата и се обръща към консерваторите, които са подозрителни към умерените позиции на Никсън. На президентските избори през 1972 г. Никсън и Агню са преизбрани за втори мандат, побеждавайки сенатора Джордж Макгавърн от Южна Дакота и бившия посланик Сарджън Шрайвър за съответните държавни позиции.
В началото на 1973 г. Aгню е разследван от прокуратурата на Съединените щати в окръг Мериленд по подозрение за заговор, подкуп, изнудване и данъчни измами. Агню е приемал откупи от изпълнители по време на управлението си на графство Балтимор и губернатора на Мериленд. Плащанията продължават и през периода, когато той е вицепрезидент. На 10 октомври 1973 г., след месеци поддържане, че е невинен, Агню не се противопоставя на нито едно обвинение в укриване на данъци и подава оставка. Той е заменен от лидера на републиканците Джералд Форд. Агню прекарва остатъка от живота си тихо и с редки публични изяви. Пише роман и мемоари, защитаващи действията му.