Ромул и Рем
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ромул (771 пр.н.е.[1]— 717 пр.н.е.) и Рем (771 пр.н.е.— 753 пр.н.е.) са митичните основатели на Рим, споменати в римската митология като близнаците[2], синове на весталката Рея Силвия и на бога на войната Марс. Според традиционното вярване, записано като история от Плутарх и Тит Ливий, Ромул е бил първият цар на Рим. Братята са сред най-известните отгледани от животни деца в митологията и фантастиката.
Ромул | |
Цар на Рим | |
Управление | 23 април 753 пр.н.е. – 717 пр.н.е. |
---|---|
Наследил | Нумитор (като цар на Алба Лонга) |
Наследник | Нума Помпилий |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Семейство | |
Баща | Марс |
Майка | Рея Силвия |
Ромул в Общомедия |
Ромул убил Рем след свада относно това кой от двамата братя имал подкрепата на боговете да управлява града и да му даде име. След основаването на Рим, Ромул не само създал легиона и сената, но също така включил граждани към новия си град като отвлякъл жени от местното племе сабини, което довело до смесването на сабини и римляни в един народ. Ромул станал добавил големи по площ територии и хора в новите владения на Рим.
След смъртта си Ромул бил почитан като бог под името Квирин. Сега той се смята за митологичен персонаж, а неговото име – за производно от името „Рим“, което може изначално да е дошло от думата за „река“. Някои учени, особено Андреа Карандини, вярват, че Ромул е историческа личност, отчасти заради откриването от 1988 на Murus Romuli на северния склон на Палатинския хълм в Рим.[3]