Ракетен двигател
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ракетният двигател е вид реактивен двигател, източник на енергия, предназначен за извеждане на апаратура в безвъздушното космическо пространство.
Практически днес ракетните двигатели са единствените създадени на нашата планета машини, които могат да изведат товар в космическото пространство около Земята.
Силата на тягата в ракетния двигател възниква в резултат на преобразуването на изходната енергия в кинетична енергия от реактивната струя, породена от ракетното гориво. Струята разчита на третия закон на Нютон, за да задвижи ракетата, а именно – всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Ефективността е най-висока при работа в студен въздух, който е по-плътен и увеличава тягата на двигателя. Експлоатационните характеристики на ракетните двигатели се определят от техния специфичен импулс, а възможната промяна в скоростта, която могат да постигнат – от формулата на Циолковски.