Държавен дълг
From Wikipedia, the free encyclopedia
Държавният дълг[1], наричан също национален дълг, публичен дълг или суверенен дълг, са всички финансови задължения на дадена държава, включително на централното правителство и на регионалните подразделения и местни власти. Правителствата обикновено поемат дълг чрез издаване на държавни ценни книжа, а при страни с ниска платежоспособност – и чрез преки заеми от международни финансови институции и дори отделни банки.
Държавният дълг може да се категоризира като вътрешен (задължения към кредитори в държавата) или външен (задължения към кредитори извън границите на страната). Друга честа категоризация на държавния дълг е по срока на изплащане. За краткосрочен дълг обикновено се счита този със срок на изплащане от една година или по-малко, а за дългосрочен този със срок на изплащане по-дълъг от десет години. Средносрочните дългове са със срок на изплащане между двата други. По-обща дефиниция на държавния дълг може да смята всички държавни задължения, включително бъдещи пенсионни плащания и плащания за стоки и услуги, които правителството е договорило но все още не е платило.
Правителствата създават дълг, издавайки държавни облигации и бонове. Страните с по-нисък кредитен рейтинг понякога взимат директно от наддържавни учреждения като Световната банка.
В монетарно независими държави като САЩ, Обединеното кралство и повечето останали, държавния дълг в местна валута представлява спестовните сметки в централната банка. Това прави този „дълг“ много по-различен от този натрупан в семейство, ограничено от доходите си. Монетарно независимите правителства печатат собствена валута и нямат нужда от такива приходи за да финансират разходите си.
Правителство със собствена валута може да плаща за номиналните си разходи като печата нови пари, въпреки че в повечето случаи създаването на пари е оставено на централните банки. В такъв случай правителството издава държавни ценни книжа не за да събере пари, а вместо това да премахне излишния банков резерв (причинен от държавни разходи, надвишаващи приходите от данъци) и създава недостиг на резерви на пазара, за да може системата като цяло да се обърне към Централната банка за ликвидност.