Падането на Константинопол през 1453 г. (на турски: İstanbul'un Fethi; на гръцки: Άλωση της Κωνσταντινούπολης) е успешно нападение на османците за превземане на византийската столица Константинопол. Градът пада на 29 май 1453 г., тогава е кулминацията на 53-дневната обсада, която започва на 6 април 1453 г.
Quick Facts Информация, Период ...
Падане на Константинопол (1453) |
|
Картината на италианския художник Фаусто Зонаро „Влизането на Мехмед II в Константинопол“ |
|
Период | 6 април – 29 май 1453 г. |
---|
Място | Константинопол |
---|
Резултат |
- Падане на Константинопол под османска власт
- Византийската империя престава да същестува
|
---|
|
|
|
|
|
7 000 – 10 000 | 100 000 – 130 000 |
|
|
4000 – 4500 убити (както военни, така и цивилни) 30 000 – 50 000 цивилни са поробени | Сериозни жертви; най-малко 15 000 до 50 000 или повече |
|
41.03, 28.935 |
Падане на Константинопол в Общомедия |
Close
Атакуващата османска армия, която значително превъзхожда защитниците на Константинопол, е командвана от 21-годишния султан Мехмед II (по-късно наречен „Мехмед Завоевателя“), докато византийската армия е водена от император Константин XI Палеолог. След като завладява града, Мехмед II прави Константинопол новата османска столица, заменяйки Одрин (Адрианопол).
Превземането на Константинопол и падането на Византийската империя е вододел на Късното средновековие и се счита за края на средновековния период. Падането на града също е повратна точка във военната история. От древни времена градовете и замъците зависят от крепостните си стени, за да отблъснат нашествениците. Стените на Константинопол, особено Теодосиевите стени, са едни от най-модерните отбранителни системи в света. Тези укрепления са преодоляни с използването на барут, по-специално под формата на големи оръдия и бомбарди, предвещаващи промяна в обсадната война.