Договор от Лисабон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Договорът от Лисабон, известен като Лисабонския договор, Договор за реформи, е международен договор между 27-те държави членки на Европейския съюз (ЕС), подписан на 13 декември 2007 година в Лисабон по време на португалското председателство на ЕС и влязъл в сила на 1 декември 2009.
Договор от Лисабон | |
Подписването на договора в Лисабон | |
Информация | |
---|---|
Вид | договор |
Подписване | 13 декември 2007 г. |
Място | Лисабон, Португалия |
Подпечатване | 18 декември 2007 г. |
Влизане в сила | 1 декември 2009 г. |
Подписали | държави членки на ЕС |
Съхранител | Правителство на Италия |
Език | 23 езика на ЕС |
Treaty of Lisbon в Уикиизточник | |
Договор от Лисабон в Общомедия |
Договорът от Лисабон реформира Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и последния Договор от Ница от 2001 година. При това Договорът от Лисабон поема и една съществена част от Договора за Европейска конституция, която е отхвърлена през 2005 година на референдуми във Франция и Холандия. За разлика от конституционния договор, Лисабонския договор не заменя ДЕС и ДЕО, а ги променя. Официалното название на договора е „Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност“.[1]
Сред нововъведенията на Лисабонския договор, са юридическото сливане на ЕС и ЕО, разширяването на процедурата на съвместно вземане на решения в областта Полицейско и съдебно сътрудничество при наказателни дела, по-големи права на националните парламенти в законодателството на ЕС, въвеждането на Инициатива на европейските граждани, увеличаване на компетенциите на Върховния представител за външна политика и политика на сигурност, обвързан с „Хартата на основните права“.