Кодекс за социално осигуряване
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кодексът за социално осигуряване (съкратено КСО) е нормативен акт, част от българското действащо законодателство, приет от Народното събрание и обнародван в Официален раздел на Държавен вестник, бр. 110 от 17 декември 1999 г., след това многократно изменян. До 2003 г. заглавието му е Кодекс за задължително обществено осигуряване.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Този закон урежда обществените отношения, свързани с:
- държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
- допълнителното социално осигуряване, което включва, допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост, както и допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
Кодексът съчетава управляване на част от средствата от държавата с управляване от частни дружества, но по-съществено е, че се комбинират две системи (обща сметка при държавното и персонални сметки при допълнителното), за да се преодолеят недостатъците на двете поотделно.
Средствата се използват за изплащане на пенсии и обезщетения.