Католическа църква
една от християнските църкви / From Wikipedia, the free encyclopedia
Католическата църква е най-многобройната християнска църква в света[1] с 1,2 млрд. последователи[б. 1].
В рамките на Католическата църква има различни доктринални и богословски традиции, като Източнокатолическите църкви, персоналните ординариати и религиозните общности. Различават се католически църковни общности от източен обред (наричани Източнокатолически църкви) и от латински обред. Често изразът Римокатолическа църква се приема като синоним на Католическа църква, но Източнокатолическите църкви използват този термин в тесен смисъл, подразбирайки само католическите църкви от латински обред. Във вътрешни документи Римокатолическата църква използва като самоназвание само термина Църквата (с определителен член на езиците, които го имат) или Вселенска църква (Notae ecclesiae). Източнокатолическите църкви, макар да са поместни католически църкви, се намират в юрисдикцията на римския папа (върховния лидер на Римокатолическата църква) чрез Конгрегацията за източните църкви (част от Римската курия), създадена през 1862 г. Съществуват обаче католически църкви – като Полската национална католическа църква и Старокатолическата църква в Полша, които се считат за абсолютно независими, за разлика от Източнокатолическите църкви, признаващи в някаква степен, по някои въпроси върховенство на римския папа.
Католическата йерархия включва кардинали и епископи; Римокатолическата църква се оглавява от епископа на Рим, наричан папа[4]. Католическата църква се самоопределя като единствената истинска църква, божествено основана от Исус Христос[5], и смята своите епископи за наследници на Христовите апостоли, а епископа на Рим – за наследник на първия сред тях – свети Петър, на което се дължи неговото върховенство в църквата[4]. Църквата смята, че доктрината на вярата и моралът, който тя представлява окончателно, са непогрешими[4].
Католическата църква почита Светата Троица и определя за своя мисия разпространението на евангелската проповед на Исус Христос, извършването на тайнствата и благотворителността. Католическото богослужение е силно фокусирано върху литургията, с която се отбелязва тайнството на евхаристията. Според Католическата църква, когато са осветени от ръкоположен свещеник, хлябът и виното, използвани в литургията, действително се превръщат в плът и кръв Христова чрез преосъществяване. Тя практикува закрито причастие, като обикновено само на кръстените членове на Църквата в състояние на благодат е разрешено да получат евхаристията. Църквата има специално отношение към Богородица, за която поддържа четири конкретни догми – за нейното непорочно зачатие без първороден грях, за нейния статут като Майка Божия, за нейната вечна девственост и за нейното телесно възнасяне на небето след края на земния ѝ живот[6].
Католическото социално учение акцентира върху подкрепата за бедните и онеправданите чрез милосърдни дела като социални програми и институции по света, включително католически училища, университети, болници, мисии и приюти, както и благотворителни организации, като Каритас, които помагат на бедните, старите и болните.
Католическата църква е една от най-старите институции в света и играе важна роля в историята на Западната цивилизация, вдъхновявайки изкуствата, културата и философията. През Средновековието тя замества Римската империя като обединяваща сила в Западна Европа и папството се ангажира активно в политиката. Католическата и Източноправославната църква се разделят при Източно-Западната схизма през 1054 г.