Десталинизация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Десталинизацията (на руски: десталинизация) е термин, отнасящ се до процеса на политически реформи в Съветския съюз, започнал след смъртта на дълготрайния лидер на страната Йосиф Сталин през 1953 г. Реформите се състоят в промяната или премахването на ключови части от системата, помогнали на Сталин да запази властта си: заобикалящия го култ към личността, сталинистката политическа система и работническите лагери „ГУЛАГ“, всичките създадени и доминирани от него в ролята му на Главен секретар на комунистическата партия на Съветския съюз, една от титлите му, от 1922 до 1952 г. Сталин е наследен от колективно управление след смъртта му през март 1953 г., състоящо се от Георгий Маленков, Председател на Съвета на министрите на СССР; Лаврентий Берия, управляващ Министерството на вътрешните работи; и Никита Хрушчов, Генерален секретар на ЦК на КПСС. И тримата дотогава са лоялни сталинисти, но също така знаят, че ексцесите на сталинизма заплашват всекиго със своеволни екзекуции, дори най-лоялните хора, поради което започват процес на разграждане на едноличната власт и реабилитацията на някои от хората с незаслужени съдби.
Модерни историци считат началото на десталинизацията за ключова обратна точка в историята на Съветския съюз. Тя започва при размразяването при Хрушчов, намалява силата си по време на Брежневския период и остава така до средата на 1980-те, когато се засилва отново поради политики като перестройка и гласност при Михаил Горбачов.