Боза
слабо ферментирало питие / From Wikipedia, the free encyclopedia
Боза̀та (на башкирски: буҙа; на казахски: боза; на татарски: боза; на узбекски: бўза; на албански: boza; на сръбски: боза; на румънски: Bragă; на турски: boza) е неферментирало или слабо ферментирало питие, приготвено чрез изваряване на каша от зърнени храни, последващо пасиране (за отстраняване на триците), разреждане с вода и подслаждане със захар. Освен вкусово бозата има и хранително значение, тъй като съдържа доста въглехидрати (10 – 17%), белтъчини, минерални соли, витамини от група B и др. Според използваните суровини бозата бива обикновена (произведена от ръж или пшеница) и смесена – от просо и ръж (пшеница) в съотношение 50:50. Напоследък в България се произвежда и какаова – смесена боза, произведена с добавка на какао на прах. Доброкачествената боза трябва да представлява еднородна колоидална суспензия без признаци на утаяване и избистряне. Веднага след производството бозата е неферментирала и трябва да съдържа минимум 10% захар (какаовата-14,5%). Вследствие бозата може слабо да ферментира и да се газира. Намиращата се в търговската мрежа боза трябва да съдържа минимум 8,3% захар (какаовата-13,5%) и да бъде с алкохолно съдържание максимум 6%. Бозата се изнася за продажба, опакована в гюмове или в широкогърлени бутилки, затворени с пластмасови или картонени запушалки. През зимния период трайността на бозата е до 48 часа, а през летния (от 1 май до 10 октомври) – до 24 часа. През този период не се допуска продажбата на боза, без тя да бъде охладена.
- Тази статия е за питието. За градчето в Сардиния вижте Боза (Италия).