Автономни области в Испания
From Wikipedia, the free encyclopedia
Автономните области (на испански: comunidades autónomas) са най-голямата единица в административното деление на Испания. Те са 17 на брой с различна площ и население (виж картата и таблицата). По територия най-големият регион е Кастилия и Леон, а най-малкият – Балеарските острови. С най-много население е Андалусия, а с най-малко е Ла Риоха. Освен това Сеута и Мелиля са автономни испански градове (ciudades autónomas) в Северна Африка. Някои от автономните области включват по-малки единици – провинции (provincias) – а седем се състоят от само една провинция – Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия и Балеарските острови.
Автономните области са с широка законодателна и изпълнителна независимост, обезпечена от автономно парламентарно и регионално управление. Правомощията на отделните области се определят от техния статут на автономност. Има известно разделяне на така наречените исторически области (Баския, Каталония, Галисия и Андалусия) от останалите. Историческите области имат по-широка автономност, включително контрол върху местните избори.
Всички автономни области имат парламентарна форма на управление. Държавните институции могат да носят различни имена, характерни за съответната общност, например (правителствата в Каталония и Валенсия са Generalitat, парламентът на Астурия е Junta General докато в Галисия Xunta се нарича изпълнителната власт (правителството).
Официалните имена на автономните области могат да са или само на испански (в мнозинството от тях), или само на втория официален език на автономната област (във Валенсия и Балеарските острови), или и на двата (в Страната на баските, Навара и Галисия). От 2006 в Каталония има и трети официален език – арански и така тя е единствената автономна област с три официални имена: на испански: Cataluña, на каталунски Catalunya, на окситански Catalonha).