50000 Кваоар
астероид / From Wikipedia, the free encyclopedia
50000 Кваоар (Quaoar) е транснептунов обект в пояса на Кайпер. Открит е на 4 юни 2002 г. от екип от астрономи, включващ Чадуик Трухильо и Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт, от снимки, направени в обсерваторията Паломар, използвайки системата за откриване на близкоземни астероиди NEAR разработка на JPL.
- Тази статия се отнася до транснептуновия обект Кваоар. За бога на племето Тонгва (Tongva) виж Кваоар.
50000 Кваоар | |
Откриване A | |
---|---|
Открит от | Чадуик Трухильо, Майкъл Браун |
Дата | 4 юни 2002 г. |
Предварително означение | 2002 LM60 B |
Категория | пояс на Кайпер |
Орбитални параметри C Епоха 22 октомври 2004 (юлиански ден 2453300,5) | |
Ексцентрицитет (e) | 0,034 |
Голяма полуос (a) | 6493,296 Gm (43,405 АЕ) |
Перихелий (q) | 6 270 316 Gm (41,914 АЕ) |
Афелий (Q) | 6 716 275 Gm (44,896 АЕ) |
Орбитален период (P) | 104 449,918 дни (285,97 години) |
Средна орбитална скорост | 4,52 km/s |
Инклинация (i) | 7,983° |
Дължина на възходящия възел (Ω) | 188,791° |
Параметър на перихелия (ω) | 154,850° |
Средна аномалия (M) | 273,737° |
Физически характеристики | |
Размери | 989 – 1346 km |
Маса | 1,0 – 2,6×1021 kg |
Плътност | 2,0? g/cm³ |
Повърхностна гравитация | 0,276 – 0,376 m/s² |
Втора космическа скорост | 0,523 – 0,712 km/s |
Период на въртене | неизв. |
Спектрален клас | неизв. |
Абсолютна величина | 2,6 |
Албедо | 0,10 |
Средна повърхностна температура | ~43 K |
50000 Кваоар в Общомедия |
За Кваоар се смята, че има диаметър от 1200 километра, който непосредствено след неговото откриване го издигна до най-големия новооткрит обект в Слънчевата система след Плутон (впоследствие е задминат от 90377 Седна). Орбитата му лежи на около 6 милиарда километра от Слънцето и орбиталният му период е 286 години.
Името на Кваоар и на другите планетоиди е заимствано от митологична фигура (виж планетарна номенклатура). Кваоар е името на божество от индианското племе Тонгва. Като алтернативно означение се употребява и 2002 LM60.
Откриването на Кваоар допринася за неотдавнашното преразглеждане на дефиницията на планета. От една страна се смята, че то трябва да бъде разширено, за да обхваща обекти с големината на Плутон, Кваоар и Седна. От друга страна терминът мезопланета е предложен от Айзък Азимов за обекти с големина между тези на 1 Церера и Меркурий. Поясът на Кайпер е възможно да съдържа множество тела със значителни размери, някои учени дори смятат, че е въпрос на време да бъдат открити обекти по-големи от Плутон.
По отношение на своята орбита Кваоар е по-сходен с останалите планети, отколкото Плутон. Ексцентричната орбита на Плутон понякога го приближава до Слънцето толкова, че той става осмата планета, изпреварвайки временно Нептун. В допълнение Плутон се намира в орбитален резонанс с Нептун и по този начин не се намира на независима орбита около Слънцето. Кваоар от друга страна има много по-малък орбитален ексцентрицитет и остава на разстояние от Слънцето от около 40 АЕ. Пак поради голямата ексцентричност на орбитата на Плутон, Кваоар понякога е по-близо до Слънцето от Плутон.
За обекта се смята, че е съставен от смесица на скален материал и лед, подобно на другите обекти от пояса на Кайпер, но е с нехарактерно малко албедо от 0,1. За леда в повърхностните слоеве се смята че под въздействието на неизвестен механизъм се е изпарил. Очаква се мисията на НАСА Нови хоризонти да хвърли повече светлина върху строежа на Плутон, Кваоар и други обекти след 2015 г.
През 2004 г. са открити признаци за кристален лед на Кваоар, с температура от поне 110 K в последните 10 милиона години на обекта. Спекулира се относно източника на това затопляне. Предложени са теории от загряване вследствие на микрометеоритни сблъсъци до радиоактивен разпад във вътрешността на обекта.