Якопо Басано
From Wikipedia, the free encyclopedia
Якопо Басано (на италиански: Jacopo da Ponte, Jacopo Bassano) е последният от най-великите и известни художници от Венецианската школа от 16 век, наред с Джорджоне, Тициан, Тинторето, Паоло Веронезе и Лоренцо Лото. Той е член на фамилията живописци Басано, между които са баща му и четиримата му синове.[1]
Якопо Басано Jacopo Bassano | |
венециански художник | |
Автопортрет на Якопо Басано (1590-те) | |
Рождено име | Якопо да Понте |
---|---|
Роден | 1510
|
Починал | 1592
|
Националност | венецианец |
Стил | маниеризъм, реализъм |
Академия | Венецианската школа |
Бонифацио де Питати (Бонифацио Веронезе) | |
Направление | Зрял ренесанс Маниеризъм Реализъм |
Якопо Басано в Общомедия |
Творчеството на Басано се характеризира с многофигурни религиозни композиции, в които са включени сцени от селския живот, изображения на животни и натюрморти. Композициите му са динамични, резки, често с драматичен контраст между светлина и сянка, в които се забелязва тенденция към маниеризма. Най-ярък пример за това са „Поклонението на пастирите“ (1568) и „Отдих по пътя към Египет“.[2]
Днес Басано е признат като автор на някои от най-удивителните и оригинални картини на 16 век, които съчетават натуралистичните детайли с елегантно разположените и движещи се фигури и интереса към ежедневните дейности.[3]