Шотландско просвещение
From Wikipedia, the free encyclopedia
Шотландското просвещение е периодът в Шотландия през XVIII и началото на XIX век, характеризиращ се с изблик на интелектуални и научни постижения.
Към XVIII век Шотландия е обхваната от мрежа от енорийски училища в низините, има 4 университета. Културата на Просвещението се изгражда с внимателно четене на новите книги и почти ежедневни обсъждания и дискусии в читателски клубове и интелектуални центрове като обществото The Select Society и по-късно The Poker club в Единбург, както и в средите на старите университети (Сейнт Андрюс, Абърдийн, Глазгоу и Единбург).[1][2]
Споделяйки хуманистичния и рационалистичен поглед на европейското Просвещение от същия период, мислителите на шотландското Просвещение твърдят, че е важно постиженията на човешкия разум да се съчетаят с отхвърлянето на всяка власт, която не е разумно оправдана. В Шотландия Просвещението се характеризира с дълбок емпиризъм и практичност, а главните ценности са стремежът към усъвършенстване, към добродетели и практическа полза за индивида и обществото като цяло.
Сред областите, които бързо се развиват, са философията, политическата икономия, инженерството, архитектурата, медицината, геологията, археологията, правото, селското стопанство, химията и социологията. Известни имена сред шотландските мислители и учени от този период са Франсис Хътчесън, Дейвид Хюм, Адам Смит, Дугалд Стюарт, Томас Рийд, Робърт Бърнс, Адам Фъргюсън, Джон Плейфеър, Джоузеф Блек и Джеймс Хътън.
Шотландското Просвещение оказва влияние далеч отвъд границите на Шотландия, не само поради уважението, с което се ползват постиженията на отделните учени, но и поради това, че неговите идеи и нагласи са пренесени из цяла Европа и Северна Америка от шотландската диаспора, както и от европейските и американски студенти, които са следвали в Шотландия.