Шарл-Йозеф де Лин
From Wikipedia, the free encyclopedia
Шарл-Йозеф Ламорал Франсоас Алексис де Лин (на френски: Charles-Joseph Lamoral Francois Alexis de Ligne; * 23 май 1735 в Брюксел; † 13 декември 1814 във Виена) е 7. княз на Лин (1766 – 1814), фелдмаршал, дипломат на служба при Хабсбургите, и писател от Австрийска Нидерландия (Белгия), посланик в Русия, кореспондира си с Волтер и Русо.
Шарл-Йозеф де Лин Charles-Joseph de Ligne | |
княз, фелдмаршал, дипломат, писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | 13 декември 1814 г. (79 г.)
|
Погребан | Виена, Австрия |
Религия | Католическа църква |
Герб | |
Семейство | |
Род | Дом Лин |
Баща | Клод Ламорал II де Лин |
Шарл-Йозеф де Лин в Общомедия |
Той е син на императорския и кралски фелдмаршал и държавен съветник Клод Ламорал II де Лин (1685 – 1766) и съпругата му принцеса Елизабет Александрина фон Залм (1704 – 1739), дъщеря на 5. княз Лудвиг Ото фон Залм (1674 – 1738) и принцеса Албертина Йохана фон Насау-Хадамар (1679 – 1716). Майка му умира, когато той е на четири години.
На 16 години той пътува до Виена и Мария Терезия го прави камер-хер. Той следва класическа филология, история и военни науки. През 1752 г. той влиза в регимента на баща си Ligne Infanterie и през 1755 г. се жени за княгиня Франциска фон Лихтенщайн (1739 – 1821). През Седемгодишната война той се издига на полковник, и през Войната за баварското наследство (1778 – 1779) на фелдмаршал-лейтенант. За опита му през войните той пише книги. През 1772 г. той става рицар на австрийския Орден на Златното руно. Той е от 1770 г. доверено лице на император Йозеф II. През 1780 г. императорът го изпраща в Русия. През 1787 г. той участва в патуването на императрица Екатерина II в Крим у след това участва в Руско-турската война (1787 – 1792). Фамилията му се мести 1787 г. във Виена.
През 1808 г. той става кайзерски кралски фелдмаршал. Той е член на брюкселската масонска ложа.[1] Той умира по времето на Виенския конгрес 1814 г. и е погребан в „гробището Каленберг“ във Виена.
На внук му Ойген дьо Линь (Еуген де Лин) (1804 – 1880) е предложена през 1830 г. кралската корона, но той я отказва.