Чека
From Wikipedia, the free encyclopedia
Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа (на руски: Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и саботажем), съкратено ВЧК и по-известна като Чека, е първата от поредица съветски тайни полиции. Основана на 5 декември 1917 г. от Съвета на народните комисари[1] с цел борба срещу бойкота на съветската власт от страна на държавните служители, тя попада под ръководството на Феликс Дзержински, бивш полски аристократ, станал комунист.[2][3] Към края на 1918 г. вече са се оформили стотици комитети на Чека в РСФСР на различни административни нива: област, губерния, район, уезд и волост.
Всеруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа | |
Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и саботажем | |
Информация | |
---|---|
Абревиатура | ВЧК |
Основаване | 7 декември 1917 г. |
Закриване | 6 февруари 1922 г. |
Заменящ орган | ГПУ |
Тип | национална сигурност |
Юрисдикция | РСФСР |
Седалище | Петроград |
Ръководител | Феликс Дзержински, Ръководител |
Висшестоящ орган | Съвет на народните комисари на РСФСР |
Всеруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа в Общомедия |
През 1921 г. Вътрешни войски (част от Чека) наброяват поне 200 000 души.[4] Тези войски използват трудови лагери, управляват системата ГУЛАГ, конфискуват зърно и селскостопански продукти и подлагат политическите противници на тайни арести, задържания, изтезания и извънсъдебни екзекуции. Освен това те потушават работническите бунтове и вълненията в редиците на Червената армия, в която дезертьорството е широко разпространено.[5][6]
След 1922 г. Чека претърпява първата от няколко реорганизации. Идеята за правителство, в което органите преобладават, продължава дълго време след това, а съветските граждани продължават да наричат членовете на различни органи „чекисти“.[7]