ЧВК „Вагнер“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Частна военна компания „Вагнер“, съкратено ЧВК „Вагнер“ (на руски: Частная военная компания «Вагнер»)[6] е руска паравоенна организация (група). Това е частна военна компания, съставена от наемници и е описана като де факто частна армия на бившия близък съратник на руския президент Владимир Путин Евгений Пригожин.[7] Групата действа извън закона в Русия, където частните военни компании са официално забранени.[8] Има доказателства, че „Вагнер“ е използвана като инструмент от руското правителство, позволявайки на руската държава да отрича правдоподобно военни операции в чужбина.[9][10] „Вагнер“ използва инфраструктурата на руските въоръжени сили и е тайно финансирана от руската държава до 2023 г. Въпреки че групата не е идеологически насочена, елементи от „Вагнер“ са свързвани с неонацизма и крайнодесния екстремизъм.[11][12][13][14]
Частна военна компания „Вагнер“ | |
Частная военная компания «Вагнер» | |
Алтернативно лого на ЧВК „Вагнер“ | |
Информация | |
---|---|
Активна | 2014 – понастоящем |
Държава | Русия |
Тип | частна военна компания |
Роля | специални части водене на военни действия |
Размер | над 50 000 души[1] |
Гарнизон/щаб | Санкт Петербург, Русия |
Прякор(и) | „вагнеровци“ |
Мото | „Кръв, Чест, Родина, Храброст“ (на руски: „Кровь, Честь, Родина, Отвага“) |
Цветове | черно, бяло, червено, жълто |
Битки/войни | Анексиране на Крим Война в Донбас Гражданска война в Сирия Гражданска война в ЦАР[2][3] Война в Либия[4][5] Война в Мали Руска инвазия в Украйна Бунт на ЧВК „Вагнер“ |
Командири | |
Командир | Антон Елизаров |
Изтъкнати командири | Дмитрий Уткин (Вагнер) Андрей Трошев (Седой) Михаил Мизинцев |
Емблеми | |
Алт. лого | |
Частна военна компания „Вагнер“ в Общомедия |
Групата е основана през 2014 г. от бившия офицер от Главно разузнавателно управление Дмитрий Уткин и бизнесмена Евгений Пригожин. Той става известен по време на войната в Донбас в Украйна, където помага на проруските сепаратистки сили от 2014 до 2015 г. Съобщава се, че неговите изпълнители са участвали в конфликти по света, включително гражданските войни в Сирия, Либия, Централноафриканската република и Мали, като често са се сражавали на страната на силите, подкрепяни от руското правителство.[15] Оперативните служители на „Вагнер“ са обвинени в извършване на военни престъпления, включително убийства, изтезания, изнасилвания и грабежи на цивилни[16][17][18], както и измъчване на обвинени дезертьори.[19][20]
„Вагнер“ изиграва значителна роля в руската инвазия в Украйна[21], за която вербува затворници от Русия за битка на фронтовата линия.[22] До края на 2022 г. силите на „Вагнер“ нарастват от 1000 до между 20 000 и 50 000.[23][24][25]
Пригожин признава за първи път, че е лидер на „Вагнер“, през септември 2022 г.[26] Той започва открито да критикува руското министерство на отбраната за лошото водене на войната срещу Украйна. На 23 юни 2023 г. Пригожин започва въоръжен бунт, след като обвинява руското министерство на отбраната в убийство на войниците на „Вагнер“. Частите на Вагнер се изтеглят от Украйна и превземат руския град Ростов на Дон, докато конвой на „Вагнер“ се насочва към Москва. Бунтът спира на следващия ден, когато е сключено споразумение с беларуския президент Александър Лукашенко.[27]