Цислейтания
From Wikipedia, the free encyclopedia
Цислейтания (на немски: Cisleithanien) се нарича австрийската част от Австро-Унгария, дуалистична монархия, образувана през 1867 и просъществувала до 1918.[1] Цислейтания включва земите на бившата Австрийска империя. Понякога тези земи на немски са наричани Die im Reichsrat vertretenen Königreiche und Länder" („Кралствата и земите, представени в Имперския съвет“).
Кралства и земи, представени в Имперския съвет Die im Reichsrat vertretenen Königreiche und Länder | |
— част от Австро-Унгария — | |
1867 – 1918 | |
Цислейтания (розово) в границите на Австро-Унгария | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Виена |
Официален език | немски, чешки, полски, хъртватски, сръбски, украински, румънски, словенски, италиански |
Религия | католицизъм, протестантство, източноправославие, юдаизъм, суни ислям |
Площ | |
Общо (1910) | 300 005 km2 |
Население | |
Преброяване | 28 571 934 |
Гъстота | 95 д./km2 |
| |
Днес част от | Австрия Босна и Херцеговина Хърватия Чехия Италия Черна гора Полша Румъния Словения Украйна |
Кралства и земи, представени в Имперския съвет в Общомедия |
Столица на Цислейтания е Виена. Населението на австрийската част на Империята наброява 28 571 900 души (1910).
Латинското название Цислейтания идва от името на река Лейта, която разделя двете части на Империята. Така Цислейтания може да се преведе като Земите на запад от Лейта. Транслейтания (унгарската част на Империята), от своя страна се превежда от латински като Земите отвъд Лейта.