Цин (17 – 20 век)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Династията Цин (на китайски: 清朝; на пинин: Qīng Cháo, [t͡ɕʰíŋ t͡ʂʰɑ̌ʊ̯]; на манджурски: , дайцин гурун), наричана също Манджурска династия, е последната императорска династия на Китай, управлявала от падането на династията Мин през 1644 година до установяването на Република Китай през 1912 година.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Цин.
Империя Цин 大清 | |
1636 – 1912 | |
Химн: 鞏金甌 | |
Цин в периода 1890 – 1912 г. | |
Континент | Азия |
---|---|
Столица | Пекин |
Официален език | китайски, манджурски |
Религия | |
Форма на управление | Монархия |
Император | |
1644 – 1661 | Шунджъ |
1661 – 1722 | Канси |
1908 – 1912 | Пу И |
и други | |
История | Ново време |
Основаване | април 1636 |
Разпадане | 12 февруари 1912 |
Площ | |
Общо (1790) | 13 100 000 km2 |
Население | |
По оценка от 1790 | 301 000 000 |
Валута | Китайски юан |
| |
Империя Цин в Общомедия |
Династията е основана от манджурския клан Айсин Гьоро и в средата на XVII век се разширява значително на територията на същински Китай, като през 1644 година завзема столицата на разпадащата се империя Мин. Пълното умиротворяване на страната е постигнато в края на века при управлението на император Канси.
След установяването си в Китай династията Цин бързо възприема китайската култура. Империята на Цин достига своя разцвет през XVIII век, когато както територията, така и населението ѝ, значително нарастват. След това нейният военен потенциал започва да намалява и изправена пред масови бунтове и военни неуспехи, в средата на XIX век държавата изпада в тежка криза. Династията е свалена през 1912 година по време на Синхайската революция.