Хиляда и една нощ
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Приказки от хиляда и една нощ“ (на арабски: كتاب ألف ليلة وليلة; на персийски: هزار و یک شب), известни също като „Приказки на Шехерезада“, е сборник от народни приказки от Близкия изток и Южна Азия, съставен на арабски език през Златния век на исляма.
Хиляда и една нощ | |
أَلْفُ لَيْلَةٍ وَلَيْلَةٌ | |
ръкопис от 13-ти век, намиращ се днес в Турция | |
Първо издание | Средновековието г. |
---|---|
Оригинален език | арабски |
Вид | сборник от народни приказки |
Преводач | Светослав Минков |
Хиляда и една нощ в Общомедия |
В съвременния си вид сборникът се формира в продължение на много столетия с приноса на множество автори, преводачи и учени от Зпадна, Централна и Южна Азия, както и Северна Африка, а корените на самите приказки могат да бъдат проследени до древната и средновековна арабска, персийска, индийска, египетска и месопотамска литература и фолклор. Много от тях се появяват като народни приказки по времето на Халифата, докато други, най-вече рамковият разказ, вероятно са заимствани от персийския сборник „Хиляда приказки“ (هزار افسان), който от своя страна включва индийски елементи.[1] Въпреки че най-старият запазен арабски ръкопис на „Хиляда и една нощ“ е от 14 век, учените обикновено отнасят появата на сборника към 9 век.
Общото за всички варианти и издания на „Хиляда и една нощ“ е първоначалният рамков разказ за владетеля Шахриар и неговата съпруга Шехерезада, принудена да разказва всяка нощ нови и нови приказки. Общият брой на нощите и приказките в различните варианти на сборника е от няколкостотин до повече от хиляда. Някои от най-известните приказки от „Хиляда и една нощ“, като „Аладин и вълшебната лампа“, „Али Баба и четиридесетте разбойника“ и „Пътешествията на Синдбад Мореплавателя“, въпреки че вероятно са автентични близкоизточни народни приказки, не са част от оригиналните арабските версии на сборника, а са добавени по-късно в него от Антоан Галан, след като ги чува от сирийката Хана Диаб при посещението ѝ в Париж[2].
На български са превеждани от Светослав Минков като „Хиляда и една нощ“ (1957) и „Приказки на Шехеразада“ (1959, 1961, 1963, 1972, 1976 години).