Херцинска геосинклинална област
From Wikipedia, the free encyclopedia
Херцинската (Варисцийска) геосинклинална област или Херцинско (Варисцийско) нагъване, Херцинска (Варисцийска) орогенеза е съвкупност от тектонски процеси – нагъване, планинообразуване и гранитуиден интрузивен магматизъм през втората половина на палеозойската ера (от края на девона до началото на триаса), проявили се в палеозойските геосинклинали и създали нагънати планински системи – херциниди. Херцинската орогенеза продължава между 260 и 145 млн.години назад във времето. Геосинклиналните системи, изпитали херцинското нагъване, възникнали основна през ордовика, силура и началото на девона на базата на по-древната байкалска орогенеза и били запълнени от мощни слоеве морски седименти и вулканични материали. Названието Херцинско нагъване е дадено от френския геолог Марсел Александър Бертран (1847 – 1907) на база изследванията му на планините в Средна Европа, известни у древните римляни като Херцинска гора (Hercynia Silva, Saltus Hercynius). Терминът Варисцийско нагъване е въведен от австрийския геолог и географ Едуард Зюс по името на древното название на област в съвременните Саксония, Тюрингия и Бавария (Cur Variscorum). Този термин преобладава в немската геоложка литература, където се използва за обозначаване на дислокации със северозападно направление.[1]