Хазарски каганат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хазарският каганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркския) хаганат в съседство с Кубратова Стара Велика България.
Quick Facts Континент, Столица ...
Хазарски хаганат ממלכת הכוזרים | |
— Независима държава — | |
618 – 1048 | |
Царство на хазарите, разрастване през периода 650 – 850 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Баланджар, Самандар, Итил |
Официален език | хазарски |
Религия | Тенгризъм, Юдаизъм, Християнство, Ислям, Езичество |
Форма на управление | Абсолютна монархия |
История | Ранно средновековие |
Население | |
Преброяване | 1 400 000 |
Валута | Ермак |
| |
Днес част от | Азербайджан, Армения, Грузия, Казахстан, Руска федерация, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Украйна |
Хазарски хаганат в Общомедия |
Close
Простира се върху територия от Днепър до Каспийско море за сметка на Стара Велика България, която е в упадък след смъртта на хан Кубрат. Синът на Кубрат Баян (Батбаян) признава върховенството на хазарския хаган и оттогава част от прабългарите започват да се наричат „черни“ или „вътрешни“ българи. Останалите прабългари с Аспарух се оттеглят към Долни Дунав.