Фридрих II (Свещена Римска империя)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фридрих II Хоенщауфен (на немски: Friedrich II von Hohenstaufen) е крал на Германия от 9 декември 1212, император на Свещената Римска империя от 22 ноември 1220 и крал на Сицилия (под името Федерико I, 1198 – 1250 г.). Представител е на династията Хоенщауфен, син на Хайнрих VI и Констанс Сицилианска, внук на Фридрих I Барбароса и крал Роже II Сицилиански. Той продължава имперската политика на предшествениците си, която е на противопоставяне спрямо Папската държава и италианските градове-държави. Предвожда Шестия кръстоносен поход (1228 – 1229), завоюва Светите земи, постига мир с Аюбидския султан и се коронясва за крал на Йерусалимското кралство (1229 – 1243)[4].
- Тази статия е за императора на Свещената Римска империя. За други значения вижте Фридрих II.
Фридрих II Friedrich II von Staufen | |
император на Свещената Римска империя, крал на Йерусалим, Германия, Италия, Бургундия и Сицилия | |
Изображение на Фридрих II на неговата книга „De arte venandi cum avibus“ (За изкуството на лова с птици), края на XIII век, Ватиканска апостолическа библиотека | |
Роден |
26 декември 1194 г.
|
---|---|
Починал | 13 декември 1250 г. (55 г.)
|
Погребан | Успение Богородично, Палермо, Италия |
Религия | атеизъм |
Управление | |
Период | 1198 – 1250 |
Предшественик | Ото IV |
Наследник | Хайнрих VII |
Религия | католик |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хоенщауфен |
Баща | Хайнрих VI |
Майка | Констанс Сицилийска |
Съпруга | Констанца Аргагонска (август 1209 – 23 юни 1222)[1][2] Изабела II Йерусалимска (9 ноември 1225 – 25 април 1228) Бианка Ланча (1244 – 1244) |
Партньор | Бианка Ланча[3] |
Деца | Хайнрих VII Конрад IV Маргарета фон Хоенщауфен Констанца фон Хоенщауфен Манфред Енцио от Сардиния Фридрих от Антиохия |
Други роднини | Фридрих I Барбароса (дядо) Рожер II (дядо) Ецелино III да Романо (зет) |
Фридрих II в Общомедия |
Неговите политически и културни амбиции са съизмерими с огромната територия, над която царува, обхващаща почти цяла Италия през Алпите до Северна Германия. Взема участие и в кръстоносните походи, като чрез брак постига контрол над Йерусалим. От коронацията си през 1220 до смъртта си е император на Свещената Римска империя, мечтае за универсална власт и се възприема като директен наследник на августите от Античността.[5] Животът му преминава в конфронтация с папството, отлъчван е три пъти от църквата от различни папи и често образът му е очернян в последващи хроники, като папа Григорий IX дори го нарича Антихрист.
Фридрих говори шест езика и е покровител на науките и изкуствата. Играе голяма роля в основаването на сицилианската поетична школа и сам пише. В неговия двор в Палермо около 1220 г. за първи път започва да се използва сицилиански език. Поезията, написана по негово време, оказва значително влияние на по-късната литература на италиански език.[6] Той създава стройна административна и съдебна система и юридически кодекси със закони.
След смъртта му династия Хоенщауфен съществува краткотрайно, а Свещената Римска империя навлиза в период на упадък, който продължава до времето на управлението на Карл V, 250 години по-късно.