Фред Зинеман
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фред Зинеман (на английски: Fred Zinnemann, произнасяно също Фред Цинеман) е американски кинорежисьор от австрийски произход, роден през 1907 година, починал през 1997 година. [1]
Фред Зинеман Fred Zinnemann | |
американски режисьор | |
Фред Зинеман през 1940-те | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | САЩ |
Учил във | Виенски университет |
Режисура | |
Активност | 1929 – 1985 |
Оскари | 1954, за режисура Оттук до вечността 1967, за режисура Човек на всички времена |
Златен глобус | 1954, за режисура Оттук до вечността 1967, за режисура Човек на всички времена |
Семейство | |
Съпруга | Рене Бартлет (1936–1997; смъртта му) |
Деца | 1 |
Уебсайт | |
Фред Зинеман в Общомедия |
Със 7 номинации за награда „Оскар“ за най-добър режисьор, печелейки 2 от тях, Зинеман е сред най-титулуваните режисьори на западната кинематография през 1950-те, 1960-те и 1970-те години.[2] Автор е на такива класически произведения като: „Точно по пладне“ (1952) с Гари Купър и Грейс Кели, „Оттук до вечността“ (1953) с Бърт Ланкастър, Монтгомъри Клифт и Франк Синатра, „Историята на една монахиня“ (1959) с Одри Хепбърн и Питър Финч, „Скитниците“ (1960) с Робърт Мичъм и Питър Устинов, „Човек на всички времена“ (1966) с Пол Скофийлд и Орсън Уелс, „Денят на Чакала“ (1973) с Едуард Фокс и Майкъл Лонсдейл, „Джулия“ (1977) с Джейн Фонда и Джейсън Робардс. Печели награда „Оскар“ и за документалния си филм „Бенджи“ (1951). Удостояван е с призовете „Златен глобус“ и БАФТА, както и със специална награда от филмовия фестивал в Кан.[2]