Франсоа д'Алансон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Еркюл-Франсоа дьо Валоа-Ангулем, херцог Д'Алансон и херцог Д'Анжу (на френски: Hercule Francois de Valois-Angoulême, 18 март 1555 – 19 юни 1584) е най-малкият син на френския крал Анри II и съпругата му Катерина де Медичи.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Франсоа д'Алансон | |
херцог Д'Алансон, херцог Д'Анжу | |
Лични данни | |
---|---|
Роден | |
Починал |
Шато Тиери, Франция |
Пълно име | Еркюл-Франсоа дьо Валоа-Ангулем |
Семейство | |
Династия | Валоа-Ангулем |
Баща | Анри II |
Майка | Катерина Медичи |
Герб | |
Франсоа д'Алансон в Общомедия |
Роден е на 18 март 1555 в Сен Жермен ан Ле. Израства като красиво дете, но на 11 се разболява от шарка, която обезобразява лицето му. Заради обезобразения си вид и леко изкривения си гръбнак, които не подхожда на рожденото му име Еркюл (Hercles), по-късно той променя името си на Франсоа в чест на брат си Франсоа II. Брат му Анри III го нарича "Petit magot" (Малка маймунка).Слуховете (потвърдени и от историческите сведения) упорито приписват на Франсоа и братята му интимни контакти със сестра им Марго.
До 1574 г. Франсоа носи титлата „Херцог на Алансон“. През 1574 г. след смъртта на брат си Шарл IX и възцаряването на Анри III, Франсоа става престолонаследник на Франция. Същата година Франсоа организира заговор за освобождаването на зет си Анри дьо Навар, който се намира в плен в Лувъра. Заговорът е разкрит и за да получи прошка от брат си Анри III, Франсоа издава двама свои съзаклятници – Анибал дьо Коконас и Хиецинт дьо Ламол. Двамата са екзекутирани, а Франсоа е опростен.
През 1576 г. Франсоа д'Алансон получава титлите Херцог на Анжу, Турен и Бери. Същата година, в разгара на френските религиозни войни между католици и хугеноти, Франсоа взима страната на зет си – водача на хугенотите Анри дьо Навар, заедно с когото воюва срещу брат си Анри III, и на 6 май 1576 договаря условията на едикта от Болио, с който е сложен край на войната между католиците и хугенотите, като последните получават и религиозни свободи. През 1579 г. Франсоа, по покана на Вилхелм Орански, подкрепя борбата на Нидерландите срещу властта на испанските Хабсбурги, в замяна на което получава обещание да бъде провъзгласен за суверен на Обединените провинции, създадени след Утрехсткия съюз от същата година, за херцог на Брабант и граф на Фландрия. На 29 септември 1580 г. Генералните щати на Нидерландия подписват с Франсоа конвенцията от Плеси ле Тур, с която Франсоа е обявен за протектор на свободните нидерланди' и става суверен на републиката им.