Умберто II Савойски
последен крал на Италия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Умберто II Савойски, роден Умберто Никола Томазо Джовани Мария Савойски[N 1] (на италиански: Umberto Nicola Tommaso Giovanni Maria di Savoia; * 15 септември 1904, Кралски замък Ракониджи, Кралство Италия; † 18 март 1983, Женева, Швейцария) е принц на Пиемонт (1904 – 1946), генерален наместник на Кралство Италия (5 юни 1944 – 9 май 1946) и последен крал на Италия (9 май – 18 юни 1946 г.[1]), брат на българската царица Йоанна. Поради много кратката продължителност на управлението му, малко повече от месец, той е наречен „Майски крал“.[2]
Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 55 минути. |
Умберто II Савойски Umberto II di Savoia | |
Крал на Италия | |
1944 г. | |
Роден | Умберто Никола Томазо Джовани Мария Савойски
15 септември 1904 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Абатство „Откомб“, Франция |
Религия | Католицизъм |
Управление | |
Период | 9 май – 18 юни 1946 |
Коронация | 9 май 1946 |
Предшественик | Виктор Емануил III |
Наследник | монархията е премахната |
Други титли | Принц на Пиемонт Наследствен принц на Етиопия Наследствен принц на Албания Крал на Сардиния Крал на Кипър, Йерусалим и Армения Херцог на Савоя Принц на Кариняно и т.н. |
Религия | Католицизъм |
Герб | |
Семейство | |
Род | Савойска династия: Савоя-Каринян |
Баща | Виктор Емануил III Савойски |
Майка | Елена Петрович-Негош |
Братя/сестри | Йоанна Българска Мафалда Савойска Мария Франческа Савойска Йоланда Маргарита Савойска |
Съпруга | Мария-Жозе Белгийска |
Деца | Мария Пия Виктор Емануил Мария Габриела Мария Беатрис |
Подпис | |
Уебсайт | |
Умберто II Савойски в Общомедия |
В опит да възстанови доверието в монархията след падането на режима на Бенито Мусолини баща му Виктор Емануил III прехвърля правомощията си на Умберто през 1944 г., като запазва титлата на крал. Тъй като се подготвя референдум за премахването на монархията през 1946 г., Виктор Емануил III абдикира в полза на Умберто с надеждата, че може да укрепи монархията. След резултата от институционалния референдум от 2 юни 1946 г., с който е Италия става република, на 13 юни Министерският съвет прехвърля с акт, определен от краля като „революционен“, спомагателните функции на временен държавен глава на министър-председателя Алчиде Де Гаспери. На същия ден Умберто заминава на доброволно изгнание в Португалия, като никога повече не се завръща в Италия.
Умберто II е най-титулуваният персонаж в света.[N 2] Той също е наследствен принц на Етиопия, на Албания, крал на Сардиния, на Кипър, Йерусалим и Армения, херцог на Савоя, принц на Кариняно, на Онеля, на Пойрино, на Трино, принц и вечен викарий на Свещената Римска империя, принц на Карманьола, на Монмелиан с Арбан и Франсан, бали на Херцогство Аоста, принц на Киери, на Дронеро, на Крешентино, на Рива ди Киери и на Бана, на Буска, на Бене, на Бра, херцог на Генуа, на Монферат, на Аоста, на Шабле, на Женева, на Бреша, на Пиаченца, на Каринян Ивой, маркиз на Ивреа, на Салуцо, на Суза, на Чева, на Маро, на Ористано, на Чезана, на Савона, на Тарантез, на Боргоманеро и Куреджо, на Казеле, на Риволи, на Пианеца, на Говоне, на Салусола, на Ракониджи с Тегероне, Милябруна и Мотуроне, на Кавалермаджоре, на Марене, на Модан и на Ланлебур, на Ливорно Ферарис, на Сантия, на Алие, на Бардже, на Чентало и Демонте, на Дезана, на Геме, на Вигоне, на Вилафранка, граф на Мориен, на Женева, на Ница, на Танд, на Ромон, на Асти, на Алесандрия, на Гочеано, на Новара, на Тортона, на Бобио, на Сар, на Соасон, на Френската империя, на Сант Антиоко, на Поленцо, на Рокабруна, на Тричеро, на Байро, на Одзеня, на Апертоле, барон на Во и на Фосини, висш господар на Монако и на Мантон, господар на Верчели, на Пинероло, на Ломелина и Вале Сезия, благородник и венециански патриций, патриций на Ферара, пазител на Светата плащеница.