Уили Диксън
американски музикант / From Wikipedia, the free encyclopedia
Уили Диксън (на английски: Willie Dixon) е американски блус музикант, басист, композитор и певец.
Уили Диксън Willie Dixon | |
американски музикант | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Награди | Зала на славата на рокендрола (1994) |
Музикална кариера | |
Стил | блус, ритъм и блус, Чикагски блус |
Инструменти | контрабас, бас китара, вокал |
Активност | 1939 – 1992 |
Лейбъл | „Чес Рекърдс“, Checker, „Кълъмбия Рекърдс“, Legacy Recordings, MCA Inc. |
Участник в | The Big Three Trio |
Семейство | |
Уебсайт | www.willie-dixon.com |
Уили Диксън в Общомедия |
Ако Мъди Уотърс е кралят, то Уили Диксън е „сивият кардинал“ на блуса. Така се стичат обстоятелствата в историята на чикагския блус, че огромната работа на Диксън, той извършва в сянка, невидимо за широката публика. Така той създава най-стойностните си произведения, включително и блус-химна „Hoochie Coochie Man“. Той участва активно в най-добрите записи на Бо Дидли, Съни Бой Уилямсон II, Литъл Уолтър, Отис Ръш, Коко Тейлър и разбира се – на стълбовете на чикагския блус – Мъди Уотърс и Хаулин Уулф.
Влиянието на Диксън се разпростира и извън пределите на блуса. „Little Red Rooster“ и „I Just Want To Make Love To You“ са в репертоара на The Rolling Stones вече 40 години. Със „Spoonful“ започва кариерата на Cream, а „I Can’t Quit You Baby“ и „You Shook Me“ служат като фундамент на хеви-блуса на Led Zeppelin.
При лична среща никой не би нарекъл Диксън незабележима личност – огромна усмивка, огромна плешивина, огромен ръст – близо два метра. Нормалната китара в неговите ръце изглеждала като детска играчка. Диксън бил принуден да се захване с контрабаса само, за да не изглежда смешен на сцената.