Търговия с въглеродни емисии
From Wikipedia, the free encyclopedia
Търговията с въглеродни емисии наричана още схема за търговия с емисии (на английски: emission trading scheme ETS) или търговия с таван (на английски: cap and trade) е вид международна търговия, предназначена за въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове (ПГ). Схемата е начин за формиране на цена на въглерода с цел да се ограничи изменението на климата като се създава пазар с ограничени квоти за емисии. Търговията с въглеродни емисии цели да намали конкурентоспособността на изкопаемите горива и да ускори инвестициите в нисковъглеродни източници на енергия като вятърна енергия и фотоволтаици. Изкопаемите горива са основният двигател на глобалното затопляне и допринасят с 89% към всички емисии на CO2 и с 68% към всички емисии на парникови газове. [1] :с. 12
Търговията с емисии работи чрез определяне на общо количествено ограничение (таван) на емисиите, произведени от всички участващи емитенти. В резултат на това цената им автоматично се адаптира към тавана. Това е основното предимство на тази мярка в сравнение с облагането с фиксиран въглероден данък. При търговията с емисии субект замърсител, който произвежда повече емисии от определената му квота, трябва да закупи допълнително право да отделя повече. Обратно, субект, който генерира по-малко емисии от квотата си, може да продаде правото си на други субекти. В резултат на това най-рентабилните методи на производство с намалени въглеродни емисии получават пазарно предимство. Търговията с въглеродни емисии и въглеродните данъци са обичаен метод за страните в опитите им да изпълнят ангажиментите (национално определени вноски[2]) си по Парижкото споразумение.
Към 2021 г. схемите за търговия с въглеродни емисии действат в Китай, Европейския съюз и други страни. [3] Те обаче обикновено не са придружени с определени въглеродни бюджети, необходими за поддържане на глобалното затопляне под критичните прагове от 1,5 °C или „много под“ 2 °C. Съществуващите схеми покриват само ограничен обхват от емисии. Системата на ЕС за търговия с въглеродни емисии EU-ETS се фокусира върху индустрията и промишленото производство на електроенергия, като оставя на държавите членки въвеждането на допълнителни схеми, касаещи транспорта и личното потребление. Въпреки че единиците се броят в тонове еквивалент на CO2, други мощни парникови газове като метан (CH4) или азотен оксид (N2O) от селското стопанство най-често все още не са част от тези схеми. Освен това, свръхпредлагането води до ниски цени на квотите без почти никакъв ефект върху изгарянето на изкопаеми горива. [4] През септември 2021 г. квотите за търговия с емисии (ETAs) покриват широк ценови диапазон от 7 €/t CO2 на новия национален въглероден пазар на Китай [5] до 63 €/t CO2 в EU-ETS. [6] Най-новите модели за социалната цена на въглерода изчисляват щети от повече от $3000 на тон CO2 в резултат на обратна връзка от икономиката и спадащи темпове на растеж на глобалния БВП, докато политическите препоръки варират от около $50 до $200. [7]