Третата битка при Харков е поредица от сражения на Източния фронт през Втората световна война, предприети от германската група армии „Юг“ срещу Червената армия, около Харков между 19 февруари и 15 март 1943 г.
Quick Facts Информация, Период ...
Трета битка при Харков |
|
Германски контраатаки на Източния фронт, февруари-март 1943 г. |
|
Период | 19 февруари – 15 март 1943 г. |
---|
Място | Харковска област, УССР, СССР |
---|
Резултат | Победа за силите на Оста |
---|
|
|
|
|
|
210 000 (Операция „Звезда“)[1] | 70 000 (Операция „Звезда“)[1] 120 000 – 130 000[2] (германска контраатака) |
|
|
45 219 убити или изчезнали 41 250 ранени[3] Общо: 86 469 души | 4 500 убити или изчезнали (2-ри СС танков корпус)[4] 7 000 ранени[4] Общо: 11 500 души (2-ри СС танков корпус) |
|
49.966667, 36.316667 |
Трета битка при Харков в Общомедия |
Close
С обкръжаването на германската 6-а армия при Сталинград Червената армия предприема поредица от настъпления срещу останалата част на група армии „Юг“. Те кулминират на 2 януари 1943 г. с началото на операциите „Звезда“ и „Галоп“. Бойните действия през януари и началото на февруари пробиват германската отбрана и водят до възстановяване на съветския контрол над градовете Харков, Белгород, Курск, Ворошиловград и Изюм. Успешното настъпление кара съветските войски да се разтеглят на широк фронт, но това може да се дължи до известна степен на стратегията на Манщайн за контролирано отстъпление към Днепър.[5] На 2 февруари след капитулацията на германската 6-а армия Централния фронт на Червената армия насочва вниманието си на запад и на 25 февруари разширява офанзивата си срещу група армии „Юг“ и „Център“. Месеци непрекъснати операции оказват тежко влияние на съветските войски като някои дивизии разполагат само с 1000 – 2000 боеспособни войници. На 19 февруари фелдмаршал Ерих фон Манщайн започва контраатака към Харков. Тя включва свежия 2-ри СС танков корпус и две танкови армии. Голяма роля за германския успех изиграва въздушната подкрепа на 4-ти въздушен флот под командването на фелдмаршал Волфрам фон Рихтхофен, чиито 1 214 самолета извършват над 1000 излитания на ден между 20 февруари и 15 март.[6]
Вермахтът атакува във фланга, обгражда и разгромява челните бронетанкови формирования на Червената армия на юг от Харков. Това дава възможност на Манщайн да поднови настъплението към града на 7 март. На 11 март пренебрегвайки заповедите да обкръжи Харков от север 2-ри СС танков корпус навлиза в града. Това води до четиридневни боеве преди Харков да бъде завзет от 1-ва СС танкова дивизия на 15 март. Германските войски превземат Белгород два дни по-късно създавайки дъгата, където през юли 1943 г. ще проведе битката при Курск. Загубите на Червената армия по време на германската офанзива се оценяват приблизително на 90 000 души. Боевете за Харков са особено кървави за 2-ри СС танков корпус, който губи приблизително 4 300 души, убити и ранени, до средата на март.