Топиария
From Wikipedia, the free encyclopedia
Топиария (или топиар; на латински: topiaria) е градинарска практика на отглеждане на многогодишни растения.
Чрез подрязване на листа и клонки от дървета, храсти и сухи храсти се създават скулптури и се развиват и поддържат ясно определени форми,[1] които може да са реални геометрични или измислени нереални. Терминът се отнася и за растения, които са били оформени по този начин. Като художествена форма това е вид жива скулптура, наречена топиар.
Думата произлиза от латинската дума за декоративен ландшафтен градинар, топиарий (topiarius), създател на топии или „места“ – от гръцката дума τόπος, която римляните са приложили и при фиктивни закрити пейзажи, изпълнени в стенописи. Големината на топиарите може да бъде от размерите на сувенир до грандиозни композиции, украсяващи обширни публични пространства.
Растенията, използвани в топиарията, са вечнозелени, предимно дървесни, имат малки листа или игли, произвеждат гъста зеленина и имат компактни и/или колониални (т.е. прилепнали) навици на растежа. Обичайните видове, избрани за топиарни, са сортове от Европа: обикновен чемшир (от латински – Buxus sempervirens), видове туя (дърво на живота – лат. arborvitae), лаврови храсти (лат. Laurus nobilis), видове джел (самодивски чемшир, наричан още „остролист“ или „илекс“ – лат. Ilex), миртови (видовете Eugenia и Myrtus), тис и видове бирючи́на (лат. Ligustrum).[2]
Понастоящем в модерните топиари се използват фиксирани телени клетки, за да се оформят растенията без да се режат с ножици или се подстригват само стърчащите клонки, но традиционното топиране зависи от търпението и стабилната ръка; бръшлянът с малки листа може да се използва за покриване на клетка и да даде външния вид на топиар през няколко месеца. В много случаи за създаване на градинска скулптура се използва рамка, направена от поцинкована тел или скелет от усукана (шестоъгълна) тел.
Живият плет е проста форма на топиария, използвана за създаване на граници, стени, врати или екрани.