Теодосий I
From Wikipedia, the free encyclopedia
Флавий Теодосий (на латински: Flavius Theodosius; на гръцки: Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година. Той е най-известен с ревностното налагане на християнската религия, въвеждайки решителна забрана на всички други култове и ереси в империята.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Теодосий I.
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Теодосий I Велики | |
69-и император на Римската империя | |
Медальон с изображение на Теодосий I | |
Управление | 19 януари 379 – 17 януари 395 (15 години и 363 дни) |
---|---|
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Погребан в | Константинопол |
Семейство | |
Династия | Теодосиева |
Баща | Флавий Теодосий |
Брак | Елия Флацила Гала |
Потомци | Аркадий Хонорий Пулхерия Гала Плацидия |
Теодосий I Велики в Общомедия |
Теодосий е последният римски император, който властва над цялата Римска империя, след като я обединява за последен път, само няколко месеца преди смъртта си в началото на 395 година. След това империята е окончателно и завинаги разделена на две части – източна и западна.
Роден през 347 г. в град, намиращ се в днешната област Сеговия, Испания, в аристократично римо-иберийско християнско семейство, Теодосий от млад става ревностен привърженик християнството. Баща му Флавий Теодосий е блестящ военачалник, постигнал редица успехи на бойното поле в Британия, Мавритания и по Дунавската граница. Младият Теодосий се проявява за първи път под командването на баща си и през 374 г. е назначен за дук на Мизия. Когато, в резултат на придворни интриги, баща му е екзекутиран по заповед на император Грациан през 376 г., бъдещият император Теодосий се оттегля от поста и живее в родната си провинция.
След катастрофалната битка при Адрианопол през август 378 г., империята попада в критична ситуация. Източният император Валент загива в битката, победените легиони са дезорганизирани, балканските провинции страдат от нашествието на вилнеещите готи. Самата столица Константинопол се намира под заплаха.